Маргарет Лий, родена във Уулвърхемптън, Англия, през 1943 г., започва артистичния си път в Академията за театрални изкуства „Италия Конти“, с амбицията да гради кариера на сцената. Още в началото почти получава ролята на Татяна Романова във филма „От Русия с любов“ — близък пропуск, който привлича вниманието на кастинг директорите и я отвежда в Италия. Там тя дебютира във филмовото изкуство през 1962 г. и бързо се превръща в една от най-разпознаваемите английски актриси в италианското кино. С платинено-блондинистата си красота и чар, тя често е сравнявана с Мерилин Монро, пленявайки въображението на зрителите из цяла Европа.

Лий бързо се утвърждава като многостранна и печеливша звезда, любимка на италианските режисьори. Тя печели слава в лековати комедии, често споделяйки екрана с комедийното дуо Франко и Чичо, а по-късно става видна фигура в жанра „европейски шпиони“. Филми като „Нашият човек в Маракеш“ (1966) и „Петте златни дракона“ (1967) подчертават нейната елегантност, остроумие и изисканост, правейки я идеална за бляскавите и изпълнени със съспенс шпионски трилъри на епохата.

С напредването на 60-те Лий започва да изследва по-тъмни и провокативни роли, като се впуска в италианския жанр „джало“, съчетаващ мистерия, ужас и еротика. Във филми като „Кървавият съдия“ (1970) и „Хотелът на убийствата“ (1971) тя демонстрира по-интензивна, зряла страна, поемайки сложни и предизвикателни персонажи. Този преход отразява както нейния артистичен растеж, така и променящите се вкусове на европейското кино. Въпреки това, в началото на 70-те популярността на жанровете, които я направиха известна, започва да спада, а появите ѝ на екран постепенно стават по-редки.

Последните италиански роли на Лий са от началото на 80-те, включително „Sesso e volentieri“ (1982) и „Неаполитански капан“ (1983). След пенсионирането си от киното, тя се премества в Северна Калифорния, връщайки се към театралните си корени чрез изучаване на методическо актьорство и участие в местни театрални постановки. Въпреки че винаги е мечтала за по-сериозни драматични роли, по-късно признава, че иконичният ѝ образ като бляскава блондинка в италианското кино е бил ключов за формирането на кариерата и международната ѝ популярност.

Маргарет Лий почина на 24 април 2024 г. на 80-годишна възраст в Югозападна Англия. Тя оставя след себе си наследство като една от най-многостранните и пленителни актриси на италианското кино през 60-те години. От ранните приключенски и шпионски филми до напрегнатия свят на джало, елегантността, енергията и непреходното ѝ очарование продължават да вдъхновяват почитателите на класическото европейско кино и да отбелязват уникална епоха в международното киноизкуство.