В шума на самолета непрестанният плач на бебето ми напрегна цялата кабина. Мъжът на съседното място изведнъж се развика: „Платих за това да търпя този шум ли? Или спрете детето си, или ми върнете билетната цена!“ Вече изтощена от умора, не успях да задържа сълзите си пред това грубо избухване. Бях продала последните си вещи, за да мога да пътувам, и нямаше как да си купя допълнителен билет. С бебето на ръце, засрамена, станах и тръгнах към задната част на самолета.
В този момент пред мен се появи спокоен, уверен мъж в тъмен костюм. След кратък разговор с кабинния екип, той любезно ме насочи към бизнес класа. „Тук ще ви бъде по-удобно с бебето, моля, преместете се тук,“ каза той. Аз стоях в шок, без да знам какво да направя, докато мъжът в моя стар седалка се приближи към спасителя ми и с подигравка извика: „Е, най-накрая някой нормален дойде и се спасихме от този цирк!“
Гордостта на грубия мъж се усещаше в цялата кабина, но щом чуждият човек зае мястото си, атмосферата се промени изцяло. Лицето на грубия мъж побеля, а нахалната му усмивка се стопи като лед. Чужденецът с хладен глас каза: „Добър ден. Не очаквах да ви видя тук.“ Мъжът закъсняваше да измисли отговор: „Аз… Аз просто… Не знаех, господине…“
Чужденецът прекъсна, продължавайки: „Видях и чух всичко. Утре не е необходимо да идвате на работа. Хора, които се държат така с майка и дете, нямат място в моята компания.“ В кабината настъпи дълбока тишина. Внезапната загуба на работата на грубия мъж бе ясен знак, че гордостта му плати най-високата цена.
Докато седях в удобната седалка на бизнес класа, сгушена с бебето си, научих, че този спокоен чужденец всъщност е изпълнителният директор на една от най-големите компании в света. Тогава не просто смених мястото си; целият самолет стана свидетел на урока, че добротата и съвестта могат да надделеят дори над най-грубата сила. Някои уроци се дават на хиляди метри височина, в най-неочаквания момент.