На двадесет и осем години Екатерина, ветеринарен лекар, която от години се противопоставяше на обществените очаквания на заможното си семейство, присъстваше на погребението на близък приятел, когато случайно попадна на стар надгробен камък. На него бяха изписани точната ѝ дата на раждане, фамилията ѝ и името „Екатерина“ — а като дата на смъртта беше посочена дата само три дни след раждането ѝ.
Шокирана, тя веднага отиде в офиса на баща си и го изправи пред истината по време на заседание на управителния съвет. Неохотно баща ѝ разкри тайна, която родителите ѝ бяха пазили почти три десетилетия: Екатерина била родена като близначка, а сестра ѝ Йоана трагично починала само три дни след раждането си.
В търсене на цялата истина Екатерина се изправи и пред майка си. През сълзи тя призна, че в дълбоката си скръб започнала несъзнателно да нарича оцелялата си дъщеря с името на починалата ѝ близначка. С течение на времето родителите ѝ официално променили името ѝ на Екатерина, като на практика заличили първоначалната ѝ самоличност.
По-късно, желаейки да открие още по-дълбоки отговори, Екатерина претърси складовото помещение на майка си и откри скрита кутия със стари писма и планове. В нея тя намери подробен план за живота на Йоана, изготвен от майка ѝ още преди смъртта ѝ — строг план, включващ уроци по пиано, курсове по етикет и задължения в средите на висшето общество. Именно към този живот Екатерина била подлагана на огромен натиск да се придържа през цялото си детство.
Когато осъзна, че родителите ѝ са се опитвали да я принудят да живее живота, който първоначално бил предназначен за починалата ѝ сестра, Екатерина се изправи пред тях с намерените писма. В крайна сметка родителите ѝ се пречупиха и признаха грешката си. Те осъзнаха, че непреживяната им скръб ги е направила неспособни да видят коя всъщност е оцеляла им дъщеря.
Те ѝ обещаха да уважават независимостта ѝ, да подкрепят кариерата ѝ и никога повече да не я притискат да се вписва в техния свят на висшето общество.
Въпреки че беше научила болезнената истина за името си, Екатерина реши да го запази. Тя осъзна, че в продължение на двадесет и осем години именно под това име е изградила своя собствена, горда самоличност като ветеринарен лекар.
Когато се върна при надгробния камък на сестра си, тя остави малък спомен, почете близначката си с любов и най-накрая напълно прие собствения си живот и решенията, които принадлежаха единствено на нея.