Мария, 59-годишна счетоводителка, беше омъжена за Рандо вече тридесет и пет години. Заедно бяха отгледали две вече пораснали деца — дъщеря си Калина и сина си Михаил. Малко след като Мария резервирала със собствените си спестявания петдневна почивка в къща край морето по случай годишнината от сватбата им, лекарят ѝ съобщил тежката новина, че има рак. В нощта преди първата ѝ медицинска процедура Рандо опаковал два куфара и напуснал дома им. По-късно ѝ връчил официалните документи за развод и общувал с нея единствено чрез адвокат.
През следващите месеци Мария преминала през химиотерапия, подкрепяна от децата си и от дългогодишния приятел на Рандо — Валентин. След приключването на лечението медицинските изследвания потвърдили, че вече няма признаци на активно заболяване. Малко след като получила резултатите, Валентин се появил пред дома на Мария с износена картонена кутия от обувки. Рандо го бил помолил да ѝ предаде кутията едва след като приключи медицинското ѝ лечение.
В кутията имало сгънато ръкописно писмо от Рандо, финансови документи, банкови извлечения от недекларирана сметка и договор за наем на апартамент, датиран седем месеца преди диагнозата на Мария. В писмото Рандо обяснявал, че планирал да прекрати брака им още от почти две години и използвал диагнозата ѝ като непосредствено оправдание да напусне дома, защото се страхувал да говори открито за раздялата.
Мария предала наскоро откритите банкови извлечения на своята адвокатка по бракоразводното дело — Патриция. Това довело до промяна във финансовото споразумение за развода, така че да бъдат взети предвид недекларираните активи и доходите от консултантска дейност. По-късно Мария, Калина и Михаил се срещнали с Рандо в дома на Калина, за да обсъдят съдържанието на писмото и да изяснят финансовите разкрития.
Един месец след юридическата промяна на споразумението Мария пътувала сама до морето и отседнала в къща под наем близо до водата. В продължение на пет дни тя се разхождала по брега и редовно поддържала телефонна връзка с дъщеря си.