След смъртта на майка си Франсис Мия научи, че редовните съботни разходки с мотор, които майка ѝ правела с едър, снажен рокер на име Конър, съвсем не били безобидните пътувания сред природата, каквито тя си представяла. На погребението Конър разкрил, че всъщност возел Франсис до дома на своята майка Даян — жена от миналото на Франсис, за която Мия никога не била чувала. Оказало се, че Даян познавала и покойния ѝ чичо Майк. Това събудило у Мия непреодолимо желание да разбере какви тайни майка ѝ е пазила скрити в продължение на десетилетия.
Решена да научи истината още същата вечер, Мия се срещнала с Конър и Даян. От тях тя чула история, изпълнена с ревност, любов, предателство и дълго таена болка. Преди много години Франсис била влюбена в мъж на име Сам, но той в крайна сметка избрал Даян. Години по-късно, когато между Даян и чичо Майк пламнала любов, огорчената Франсис принудила Майк да избира между връзката си и семейството. Така тя успяла да ги раздели и оставила след себе си рана, която години наред не заздравяла.
Докато преглеждала вещите на покойната си майка, Мия открила стари снимки и писмо — откровено признание, написано от самата Франсис. В него тя признавала грешките си от миналото и споделяла, че преди краят на живота ѝ да настъпи, иска най-сетне да се изправи лице в лице с истината.
От писмото Мия разбрала, че през последните си месеци Франсис неведнъж пътувала до дома на Даян. Тя отивала там не за да се връща към старите чувства, а за да се извини и да поправи поне част от стореното. Франсис вече не искала да напусне този свят с недовършени сметки и неизказани думи.
Прошката не можела да върне изгубените години, нито да заличи болката, която Франсис била причинила. Но Даян приела извинението ѝ, защото този път Франсис не търсела оправдания. Тя поела цялата отговорност за действията си.
С това ново знание Мия най-сетне разбрала истинския смисъл на съботните пътувания на майка си. Франсис не се опитвала да избяга от мъката или от смъртта. Тя се връщала към най-болезнените страници от миналото си, за да се опита да ги поправи.
По време на семейното събиране, на което близките трябвало да подредят и разделят вещите на Франсис, Мия събрала смелост да проговори. Някои роднини се опитвали да представят майка ѝ само като добра жена и да прикрият неприятната истина за миналото ѝ. Но Мия отказала да позволи истината да бъде погребана заедно с Франсис.
Тя разказала всичко — за ревността на майка си, за действията ѝ, за раздялата между Даян и Майк и за последните пътувания на Франсис, с които тя се опитвала да се извини и да изкупи грешките си.
Даян застанала до Мия. Тя не омаловажила болката, която Франсис била причинила, но признала и нещо друго — че е било нужно огромно смело сърце, за да се изправиш срещу собствените си грешки, когато вече знаеш, че времето ти изтича.
Приемайки цялата истина за майка си — както нейните грешки, така и смелостта, която проявила в края на живота си — Мия най-накрая намерила спокойствие.
Тя разбрала, че Франсис не е бягала от смъртта по онези безкрайни пътища. Напротив — всяко пътуване я приближавало към миналото, което толкова дълго се е страхувала да погледне в очите.
В крайна сметка Франсис се изправила срещу собствените си демони, признала стореното, потърсила прошка и намерила своя покой.
А сега Мия можела да продължи напред, знаейки, че майка ѝ наистина е извървяла своя дълъг път обратно към дома.