В луксозното имение радостната игра на децата бързо се превърна в напрегната тишина. Втората съпруга на милиардера мразеше неизчерпаемата енергия и шума от игрите на децата. Когато синята топка се търкулна по хола, това беше последната капка. „Достатъчно, млъкнете!“ – извика жената и обеща да „научи децата на дисциплина“, като ги изкара в градината. В началото децата мислеха, че това е просто кратка избухнала гняв.
Когато жената ги поведе към кучешката колиба в градината, малкото момиченце се разтресе от страх. „Моля, не сме направили нищо лошо“, прошепна тя, но жената с ледена решителност ги бутна в тясната и тъмна колиба и заключи вратата. В зловещата тъмнина децата започнаха да плачат; малката сестричка обгърна десетмесечния си брат, опитвайки се да го утеши: „Не плачи, татко скоро ще дойде.“ Те стояха безпомощни в това затворено пространство цели два часа.
Когато звънна вратата, жената видя по камерата, че съпругът ѝ е пристигнал, и се паникьоса. Тя веднага отключи колибата и нареди на децата да се измъкнат незабелязано. Но мислейки, че всичко е наред, отиде да посрещне съпруга си – и това беше голямата ѝ грешка. Милиардерът забеляза отворената врата на колибата и тихото хълцане вътре и спря на място. Жената се вцепени от страх; тайната ѝ беше на път да бъде разкрита.
Когато мъжът видя собствените си деца в бедствено състояние и чу разказа на дъщеря си, той беше в шок. Но нито крещя, нито се караше. Прегърна децата си и след дълга тишина се обърна към съпругата си, казвайки само: „Човек не се съди по думите си, а по това как се отнася към по-слабите от себе си. Днес ти доказа, че не можеш да бъдеш с тях.“ Неговото необичайно спокойствие беше по-страшно от всякакви обиди.
Тази вечер милиардерът реши да напусне дома, като събра вещите на децата. Не каза нито една резка дума на жена си, но ѝ наложи най-тежкото наказание: „Отивам си, защото не искам децата ми да растат, страхувайки се от теб.“ Жената осъзна тогава, че е загубила не само доверието на семейството, но и най-ценното в живота си. Тази тиха, но непреклонна постъпка остави на всеки урок, който човек никога няма да забрави: тези, които тъпчат слабите, рано или късно са обречени да останат сами.