На 68-годишна възраст, малко след пенсионирането си след почти четиридесет години работа като начална учителка, госпожа Иванова получава съкрушителната новина, че е диагностицирана с нелечим рак. След като губи съпруга си Георги преди тридесет и две години, тя посвещава живота си изцяло на двете си деца. Когато открива стара бележка в списъка си с желания, в която е записала мечтата си да посети Париж — мечта, която някога е споделяла с Георги — тя решава въпреки влошаващото се здраве да предприеме самостоятелно пътуване до Франция, за да сбъдне тази своя мечта.
Преди да се качи на самолета, служителка на летището ѝ подава кремав плик и разкрива, че някой е подготвил изненада за нейното пътуване. Вътре се намира писмо отпреди тридесет години от Георги, в което той описва тайно жилище в Париж, закупено за годишнината от сватбата им. Подтикната от любопитство и желание да научи истината, госпожа Иванова се отправя директно от летището към каменната сграда, в която се намира апартаментът. При пристигането си тя се сблъсква с жена на име Клер, която е шокирана да види името на Георги и грубо я моли да си тръгне.
Решена да разкрие истината, на следващия ден госпожа Иванова се връща с цветя. Това кара Клер да я покани вътре и да ѝ разкрие сложната история от миналото. Клер обяснява, че по време на честите си командировки в Европа Георги е имал четиригодишна любовна връзка с нея. Макар първоначално да е купил апартамента за съпругата си, в крайна сметка го използвал като тайно убежище за връзката си с Клер, а малко преди неочакваната си смърт прехвърлил собствеността върху апартамента на нейно име.
За изненада на госпожа Иванова Клер ѝ показва и последното писмо, което Георги е написал малко преди смъртта си. В него той изразява дълбокото си съжаление, че е водил двоен живот. Писмото разкрива, че твърдо е решил да прекрати аферата, да се върне изцяло при семейството си и най-накрая да разкрие на съпругата си истината за пътуването до Париж. Макар тези разкрития да разрушават тридесет и две години идеализирани спомени за покойния ѝ съпруг, госпожа Иванова осъзнава, че и тя, и Клер са били лишени от възможността да направят информиран избор заради мъж, който е криел тайни и от двете.
Госпожа Иванова отказва да позволи болезнените тайни да съсипят времето, което ѝ остава. Тя оставя миналото зад гърба си и решава да се съсредоточи изцяло върху себе си. Прекарва последните си дни в Париж, наслаждавайки се на речни круизи, посещения на музеи, изискани сладкиши и малките удоволствия на живота, без да поглежда назад. В последната си вечер в града тя отваря чисто нов дневник и написва писмо не до покойния си съпруг, а до самата себе си — с обещанието да изживее всеки оставащ миг пълноценно и в името на собственото си щастие.