Меган имала напрегнат ден, изпълнен с упорит кожен обрив, неприятна среща и скъп проблем с водопровода. Всичко това я накарало да си поръча китайска храна за вкъщи, докато се криела по пижама. Когато куриерът ѝ, Иван, пристигнал по време на силна буря, тя първоначално излъгала, че не е вкъщи, защото не искала да я види с крем против пъпки по лицето.
Тя наблюдавала през тъмния си прозорец как Иван по погрешка отишъл до верандата на съседа, където започнал да разопакова нещата ѝ. Това я накарало да се усъмни в намеренията му. Вместо обаче да пипа храната, Иван внимателно подсушил мокрия хартиен плик, избърсал всеки запечатан пластмасов контейнер, поставил ги в чиста торба за многократна употреба и дори използвал собственото си дъждобранно яке като навес, за да предпази храната от дъжда.
Трогната от неочакваната му загриженост, Меган изтичала боса навън, облечена по пижама, насред бурята, за да го настигне и да му благодари. Тя признала, че е излъгала, че не е вкъщи, и двамата се разсмели на недоразумението. След това тя му дала щедър бакшиш от двадесет долара, за да покаже признателността си.
Няколко седмици по-късно Меган срещнала Иван в китайския ресторант. Там той ѝ споделил, че положителната ѝ оценка му помогнала да запази добрия си рейтинг като куриер, въпреки оплакванията, свързани с лошото време.
Тази среща научила Меган на ценен урок за значението на контекста и за това как хората често показват истинския си характер именно когато си мислят, че никой не ги наблюдава.