Двойката винаги е мечтала да има куче. Те искали някой, който да напълни дома им с радост и нежност. Вместо да купят малко кученце, решиха да осиновят едно от приюта — да дадат нов шанс на животно, което вече е било забравено.

Щом го видяха — голямо, бяло, с добродушни очи — веднага разбраха: това е тя. Беше послушна, спокойна и обичлива. Приспособи се бързо към дома и намери своето място до леглото. Всичко изглеждаше перфектно… освен един тревожен детайл.

Някои нощи двойката се събуждаше и виждаше кучето, седнало на леглото, как ги гледа неподвижно. В мълчание. Очите му носеха нещо странно.

— Може би сънува кошмари, — казваше съпругата.
— Или просто ни пази, — опитваше се да се пошегува съпругът.

Но нощите минаваха, а кучето оставаше същото. Понякога поставяше лапа върху гърдите или лицето на някого от тях, сякаш проверяваше нещо. Един рано сутринта съпругата отвори очи и го видя над съпруга си, неподвижно, наблюдавайки го. Призори изрева от ужас.

На следващата сутрин решиха да сложат камера, за да разберат какво се случва, докато спят.

Когато видяха записа, останаха без дъх.
Кучето не затвори очи нито за миг. Беше нащрек през цялата нощ, и от време на време се приближаваше, поставяше лапа върху тях и се връщаше на мястото си.

— Това не е нормално, — каза съпругата с треперещ глас. — Трябва да го върнем в приюта.

Служителката в приюта слушаше мълчаливо. После въздъхна.
— О, Боже… не сте знаели. Бившият му собственик беше възрастен мъж. Починал е, докато е спал. Кучето е било до него, докато не дошли съседите.

Мълчание изпълни стаята.

— То не ви наблюдава от страх, — продължи тя. — То ви наблюдава от любов. Иска да се увери, че все още дишате.

Жената се разплака. Съпругът мълчаливо кимна. Върнаха се у дома — заедно, тримата.
И оттогава всяка нощ, когато кучето седи до леглото и ги гледа спокойно, те вече не изпитват страх.
Само благодарност.