Това се случи по първи петли. Къщата още спеше, дъждът шепнеше тихо зад прозореца, а часовникът в кухнята лениво отброяваше секундите. В детската стая стоеше люлка, в нея — малко бебе, сладко сгушено в съня си. Майка му, Анна, изтощена от нощните будения, беше задрямала… само за една минута. Само една.
В дома живееше котката Мира — пухкава сива красавица, спокойна, кротка, почти като домашен ангел-пазител. От деня, в който върнаха бебето от родилното, тя не се отделяше от креватчето му. Анна често се смееше:
— Май реши, че това е нейното котенце.
Но тази сутрин Мира се промени. Стана неспокойна, разтревожена — поведение, което Анна би забелязала, ако не бе задрямала. Котката обикаляше от стая в стая, мяукаше жално, после се хвърли към прозореца, наостри уши и се втренчи навън. Само миг по-късно тя се спусна към люлката и започна да драска по борда ѝ, да вика силно — сякаш настояваше някой да я чуе.
Бебето не издаваше нито звук.
Мира се изправи на задни лапи, дръпна одеялцето с зъби, а после решително скочи вътре — внимателно, без да докосва детето. С върховете на когтите пипна ръкавичката му, сякаш се опитваше да го събуди.
Анна се стресна от настойчивия писък.
— Мира, какво ти става?.. — измърмори тя, изправяйки се. Но като стигна до люлката, застина.
Лицето на бебето беше побледняло, устничките — посинели. То не дишаше.
Страхът разкъса гърдите ѝ. Анна грабна сина си, извика съпруга си, той хукна за телефона и набра спешна помощ. Няколко секунди, които изглеждаха като цяла вечност… И изведнъж — едва доловим дъх. После втори. Накъсано, но живо дишане.
По-късно лекарите щяха да обяснят: лека форма на задушаване насън. Главичката била попаднала в неправилна позиция. Още малко — и помощта щеше да дойде твърде късно.
Когато се прибраха, Мира отново седеше до люлката — спокойна, тиха, сякаш знаеше, че е спасила живот. Анна коленичи до нея, погали меката ѝ козина и прошепна:
— Благодаря ти, миличка. Ти усети това, което ние проспахме.
От този ден нататък котката не напускаше детската. Нощем лежеше край креватчето и ако бебето само покашляше — тя беше първата, която се надигаше.
И Анна вече никога не се съмняваше: синът ѝ има свой ангел-пазител. Просто с мустаци и опашка.