Милиардерът седеше на креслото пред камината с затворени очи, дишаше така, сякаш е в дълбок сън; но умът му беше напълно буден. Наскоро от дома започнаха редовно да изчезват малки суми пари, а той беше подозрителен човек, който вярваше, че хората винаги ще откраднат, щом имат възможност. За да тества уморената нова прислужница и нейното малко момче, той остави на масата пачка пари и умишлено остави отворена касата.
Прислужницата каза: „Стой тук спокойно, не събуждай господаря, иначе ще загубя работата си,“ и излезе, оставяйки сина си в стаята. Милиардерът очакваше детето да се нахвърли на парите или златото и се скри в очакване. Малкото момче стоя известно време тихо, след което се приближи към отворената каса на пръсти. Вдигна с треперещи ръце един от тежките златни кюлчета, погледна го дълго и направи нещо, което шокира милиардера.
В очите на детето нямаше алчност, а чисто възхищение. „Един ден ще купя това за мама,“ прошепна то на себе си. Постави златото обратно, внимателно затвори касата и се приближи към възрастния мъж на креслото. Милиардерът очакваше детето да сложи пари в джоба си, но момчето оправи одеялото, което беше паднало настрани, и покри раменете на стареца. „Лека нощ, господине,“ прошепна и се отдръпна.
Когато милиардерът отвори очи, усети по-голям срам, отколкото някога в живота си. Той научи от малкото дете, че честността не зависи от бедността или богатството, а от характера. На следващия ден пое всички разходи за образованието на детето и осигури финансова подкрепа на майка му, за да не зависят от никого. Той болезнено осъзна колко голяма грешка е да съди човек по дрехите му.
Още по-шокиращата истина се разкри малко по-късно: човекът, който в продължение на месеци тайно крадеше пари от дома, не беше бедната прислужница, а собственото му дете, потънало в богатство, но пристрастено към хазарта. Разбирането, че истинският „крадец“ е кръв от неговата собствена, бе най-тежкият шамар в живота на милиардера.