Урсула Андрес е швейцарско-американска актриса, която се превръща в международен секс символ и една от най-емблематичните момичета на Джеймс Бонд в историята на киното. Родена на 19 март 1936 г. в Остермундиген, Швейцария, тя проявява интерес към актьорството още в млада възраст, обучавайки се в престижния семинар „Макс Райнхард“ във Виена, а по-късно се мести в Париж, за да преследва мечтата си. Кариерата ѝ започва с по-малки роли в европейски продукции, но съдбовният ѝ пробив настъпва през 1962 г., когато е избрана за ролята на неустоимата Хъни Райдър в Доктор Но — първият филм от поредицата за Бонд. Сцената, в която тя излиза от морето в бял бански, се превръща в една от най-запомнящите се в историята на киното и затвърждава мястото ѝ като вечен символ на женската красота и сила.

Участието ѝ в Доктор Но не само я изстрелва към световна слава, но и бележи решаващ момент в кариерата ѝ. Персонажът ѝ – едновременно чувствен, независим и невинен – завладява зрителите по цял свят. Въпреки че Андрес участва в множество филми след Бонд-дебюта си – като Синята Макс (1966) и Южната звезда (1969) – нито една от следващите ѝ роли не успява да достигне културното значение на първата. Макар често да ѝ поверяват сходни персонажи, Андрес запазва своята популярност и се утвърждава като една от най-разпознаваемите актриси на 60-те – благодарение на магнетичния си чар, екзотична красота и уникално излъчване.

През годините тя доказва, че не е просто красиво лице. Поема разнообразни роли както в европейски, така и в американски филми. В комедията Какво ново, Писенце? (1965), режисирана от Клайв Донър, както и в култовата научна фантастика Десетата жертва (1965), където си партнира с Марчело Мастрояни, Андрес демонстрира широка актьорска гама. Наред с филмите, тя се изявява и в телевизията, появявайки се в редица сериали и телевизионни продукции. Макар ранните ѝ роли да бележат най-ярко кариерата ѝ, тя продължава да работи стабилно в индустрията и неведнъж се завръща и към моделството.

През 70-те и 80-те години темпото на актьорската ѝ дейност се забавя, но тя продължава да се появява периодично на екрана. Един от по-различните ѝ филми през този период е Землянинът (1972), където си партнира с Уилям Холдън – роля, която рязко се различава от бляскавите ѝ участия до този момент. Въпреки намаляващия брой главни роли, Андрес остава уважавана фигура в киното и продължава да присъства на публични събития. Известна със своята сдържаност и почти мистериозно поведение, тя рядко споделя за личния си живот, което само подсилва ореола ѝ на легенда.

Наследството на Урсула Андрес остава живо – тя е едно от най-запомнящите се лица на 60-те години и безспорно една от най-емблематичните Бонд момичета. Ролята ѝ в Доктор Но и до днес е част от колективната памет на поп културата. Влиянието ѝ върху образа на жените в киното е дълбоко и трудно може да бъде надценено. Макар с времето да се отдръпва от светлината на прожекторите, тя остава обичана и уважавана от поколения зрители. Със своята неподражаема красота, харизма и историческа роля като Хъни Райдър, Урсула Андрес ще остане вечен символ – както на поредицата за Джеймс Бонд, така и на златната епоха на Холивуд.