Разказвачката Джес случайно попадна на ултразвуково изображение от последната седмица, докато ровеше в раницата на 14-годишния си син Бен. Паника я обзе – страхуваше се, че бебето е негово. Когато я изправиха пред факта, разтреперан Бен разкри истината: бебето беше дете на баща му Марк (съпругът на Джес), който бе дал копие на Бен и го бе задължил да мълчи, докато самият Марк не реши как да съобщи на Джес. Джес осъзна огромната, неподходяща тайна, която синът ѝ е трябвало да носи, и веднага го утеши, уверявайки го, че това не е неговата вина. Заедно решиха да вземат спонтанен почивен ден. Вечерта Джес постави ултразвуковото изображение на кухненската маса и принуди Марк да се изправи пред истината – той призна, че е станал баща на дете с друга жена на име Селест.
Марк обясни, че не е знаел как да каже на Джес за аферата и бременността. Той оправда многогодишната си изневяра с това, че непрестанните усилия на Джес да направи живота им „лесен и безпроблемен“ са били „проблемът“. При Селест той се чувствал сякаш е „закачил звездите на небето“ – усещане за признание, което според него липсвало в брака му. Въпреки че Джес бе съкрушена, тя запази самообладание. Три дни по-късно Марк подаде искане за развод чрез студени, кратки имейли и се премести в апартамент в града с Селест.
Въпреки болезнената предателство, Джес отказа да позволи гневът ѝ да разруши връзката на Бен с баща му. Тя поддържаше контакт, опакова Беновата чанта за нощувка, печеше бисквити за Марк и отказваше да говори лошо за него. Приоритетът ѝ бе благополучието на Бен и да му осигури достъп до това, което оставаше от семейството му. Месеци по-късно се роди дъщерята на Марк и Селест – Джиджи. Джес подкрепяше връзката на Бен с новата му полусестра, позволяваше му да избира подаръци и третираше Джиджи като невинно членче на семейството, въпреки болката, която присъствието ѝ носеше. Джес се справяше, потънала в работа, учейки се да поддържа дома и да спи сама в леглото си.
Месеци по-късно, докато се колебаеше между идентични крушки в строителен магазин, Джес срещна Даниел. Те се смяха за объркващата опаковка, а Даниел, любезен и забавен, ѝ предложи помощ с тежък чувал пръст. Даниел бе разведен учител по история в гимназия, с дъщеря Сара, която беше близка по възраст с Бен. Връзката им беше мигновена и истинска. Даниел носеше стария си брачен пръстен на верижка и обясни: „Някои неща не трябва да се изтриват, Джес, просто принадлежат на миналото.“ Той спазваше обещанията си, обаждайки се когато казва, и се отнасяше към Джес с уважение и внимание, които тя дори не беше осъзнавала, че ѝ липсват.
Две години след като ултразвуковото изображение разруши света ѝ, Джес намери спокоен и стабилен мир. Даниел и Сара са дълбоко вплетени в живота ѝ и създават ново, хармонично смесено семейство, където децата учат и играят заедно, а Даниел помага с домакинските задължения, без да бъде питан. Джес осъзнава, че връзката ѝ с Марк е била просто рутина, в която „се е примирила“ и е оцелявала, без никога да се чувства наистина избрала. Сега, докато Даниел мие чиниите в кухнята и децата ѝ карат скейтборд заедно, Джес се чувства „пълна“ – не просто заета или полезна, а истински обичана заради това, коя е. Тя най-накрая разбира, че не трябва да се умалява или „да се огъва назад, за да бъде обичана“ и че този тих нов живот е повече от достатъчен.