След смъртта на сестра си Юлия при автомобилна катастрофа разказвачката поема законното попечителство над седемгодишния си племенник Борис. Една година по-късно, когато вече е на осем години, Борис е избран за носител на сватбените халки на сватбената церемония на леля си с Димитър. Когато стига до олтара, Борис изважда изпод кадифената възглавничка за халките малко сгънато листче хартия, в което е скрита отпечатана снимка на Димитър заедно с бременната Юлия. На гърба на снимката са изписани мъжко име — Даниел — и телефонен номер, написан с мастило.
Сватбената церемония е прекъсната, а булката използва мобилния си телефон, за да се обади на номера, посочен на гърба на снимката. Мъжът, който отговаря, Даниел, потвърждава, че не е баща на детето. Тогава Димитър признава, че в деня на автомобилната катастрофа Юлия го е конфронтирала относно бащинството. След отмяната на сватбената церемония Димитър предоставя биологична проба за извършване на ДНК тест за установяване на бащинство.
Документът с резултатите от ДНК теста пристига в дома в запечатан бял хартиен плик и потвърждава биологично съвпадение, установяващо, че Димитър е биологичният баща на Борис. След консултация с адвокат Димитър подава официални документи в съда, за да предяви родителските си права, докато Борис продължава да живее в дома на леля си.
Разказвачката сваля диамантения си годежен пръстен и поставя бижуто върху кухненската маса. Изготвя се подробен график, който определя конкретни дни и часове за срещи между Димитър и Борис под надзор в дома на детето.
В определения час за посещение Димитър пристига в дома и изчаква близо до входната врата. Борис взема якето си от закачалката в антрето, облича го и излиза през вратата, за да се присъедини към Димитър за определеното време.