Преди дванадесет години животът на шестгодишните близначки Хейзъл и Айрис се преобръща напълно след тежка автомобилна катастрофа, която ги оставя с парализа. Малко след трагедията майка им напуска семейството, а бащата остава сам срещу всичко. Той се посвещава изцяло на дъщерите си, поемайки три различни работи и продавайки почти всичко ценно, което притежава – включително часовника на баща си – за да може да финансира непокритите терапии. В продължение на повече от десет години той напълно жертва личния си живот, щастието си и дори чувствата си към терапевтката Клер, за да се съсредоточи единствено върху възстановяването на децата си.
Жертвите му започват да дават резултат, когато близначките по чудо правят първите си стъпки. Но на Деня на бащата, пет месеца по-късно, момичетата разкриват неочакван план – те са забелязали потиснатите чувства на баща си към Клер и тайно организират среща между тях, канейки я на закуска у дома.
Когато звънецът на вратата звъни, бащата изпада в паника, мислейки, че бившата му съпруга се е върнала. Вместо това на прага стои Клер, държаща загадъчна червена кадифена кутия. Обзет от вина и страх, че не заслужава собствено щастие, той излиза навън, за да се съвземе. В този момент погледът му пада върху часовника на баща му – единствената останала семейна реликва – и той осъзнава нещо важно: дъщерите му не се опитват да го предадат, а да го измъкнат от самоналожената му изолация.
Когато се връща вътре, той коленичи пред тях, извинявайки се за това, че е носил болката си сам и ги е оставил да растат в сянка на неговата саможертва. След това приема Клер в дома им с отворено сърце.
Напрежението постепенно се разсейва, когато Клер отваря кадифената кутия – вътре няма годежен пръстен, а символичен резервен ключ за сградата ѝ, знак, че всичко трябва да се случва бавно и без натиск. Докато близначките в кухнята шумно спорят, опитвайки се да довършат леко изгорялата закуска, бащата седи до Клер и за първи път си позволява да си представи бъдеще, в което любовта и родителството могат да съществуват заедно.
Това е началото на неговото истинско емоционално изцеление – осъзнаването, че да обичаш отново не означава да обичаш по-малко своите деца.