Денис Авнър, по-известен като „Преследващата котка“ (Stalking Cat), бе човек, чийто път на себе-преобразяване впечатли целия свят. За разлика от мнозина, които прибягват до козметични интервенции в търсене на красота или самочувствие, Авнър имаше различна цел — да се превърне в жив символ на тигъра. Той вярваше, че човешката идентичност надхвърля границите на физическото тяло. С дълбоко лично и духовно убеждение, той се подложи на радикални промени — татуировки, оформяне на ушите и лицето — и така се превърна в един от най-разпознаваемите образи в света на модификацията.

Роден в град Флинт, щата Мичиган, Денис имал нормално детство в заможно семейство, преди да се премести с родителите си в друг щат. Още като дете той се увличал по коренните американски традиции, особено тези на народа Уайандот, и постепенно развил дълбока връзка с тигрите. След службата си във военноморските сили на САЩ, работил като компютърен техник, но страстта му към телесното преобразяване бързо заела централно място в живота му. Вдъхновен от вярването, че хората могат да се свържат със животинските духове, той решава да се доближи максимално до образа на голямата котка, което му спечелва прозвището “Човекът-котка”.

В стремежа си към тази визия, Авнър се подложил на множество болезнени процедури. Изострил ушите си, покрил тялото си с татуировки, преобразил устните си, а зъбите му били заменени с такива, наподобяващи хищнически зъби. Понякога носел изкуствени мустачки, а лицето му било хирургически оформено така, че максимално да наподобява тигър. Жертвите, които направил – за здравето си, за социалното си приемане – били сериозни, но вярата му в мисията му останала непоклатима. За него това не било ексцентричност, а посвещение на древни вярвания и връзка със света на животните.

Телесните трансформации били извършвани от артист, известен като Havoc – пионер в екстремната телесна модификация. Авнър става част от малка, но нарастваща общност от хора, които чрез тялото си изразяват вътрешната си същност. Сред тях били и други колоритни личности като “Човекът-гущер” и Тигрицата Кацен. По-късно той изгражда близко приятелство с Тес Калхун и нейния съпруг, които го въвеждат в зараждащата се култура на така наречените „фъри“. Заедно се установяват в артистична общност на остров, където организират събития и насърчават свободата на изразяване. Макар външният му вид да предизвикваше както възхищение, така и неодобрение, Авнър никога не се отклони от себе си — въпреки неодобрението на обществото и медийния натиск.

Трагично, през 2012 г., той бе намерен мъртъв в гараж, на 54-годишна възраст. Смъртта му бе потвърдена като самоубийство. Загубата му остави дълбока следа у хората, които го познаваха. Мнозина го запомниха с неговата доброта, уникално мислене и дълбоко чувство за принадлежност. Приживе често неразбран, днес неговата история се приема като символ на търсенето на лична идентичност и духовна автентичност.

Наследството на Преследващата котка продължава да поставя въпроси за това какво означава да бъдеш себе си. Той ни напомня, че пътят към собствената истина – дори и да изглежда странен в очите на другите – изисква огромна смелост.