Саша и дъщеря ѝ Амбър често посещаваха семейното имение, за което се грижеше свекърва ѝ Грейс. С течение на времето в къщата започнаха да се появяват физически бариери, предназначени специално за Саша и Амбър — например пластмасови подложки под техните чинии и дебело строително фолио, с което бяха увити мебелите за сядане, които използваха. По време на семейно празненство за рожден ден в трапезарията два конкретни дървени стола, предназначени за Саша и Амбър, бяха изцяло увити от горе до долу в дебело, прозрачно пластмасово фолио, докато всички останали столове в помещението бяха оставени непокрити.
В отговор на тази ситуация Лиъм постави неотворена бутилка вино върху един бюфет и проведе едно-единствено телефонно обаждане. Малко по-късно в имението пристигна мъж на име Робърт. Той носеше кожена папка с множество страници документи. Лиъм свали пластмасовото фолио от двата стола и изхвърли материала в кухненския кош за отпадъци, след което постави на масата запечатан хартиен плик с юридически документи за осиновяване, подготвени в сътрудничество с биологичния баща на Амбър — Калоян.
Робърт отвори папката и представи официалните документи на тръста, учреден от първоначалните собственици на имението. Писмените клаузи в документите определяха правата на членовете на семейството въз основа на рождение, брак и законно осиновяване. Те също така уреждаха условното право на Грейс да живее в имота, без да ѝ предоставят пълна и изключителна собственост върху него. Освен това разпоредбите за наследството предвиждаха възможност бъдещите права върху имота да бъдат прехвърлени на Амбър.
След този случай законовата процедура по осиновяването продължи с официални молби до съда, консултации с адвокати, писмени декларации за съгласие и съдебни одобрения. В крайна сметка процедурата беше завършена с издаването на актуализирани документи за самоличност, в които беше включена и фамилията на Лиъм. Паралелно с това бяха актуализирани и документите за планиране на наследството, за да се съгласуват бъдещите имуществени права на Амбър с тези на евентуални други деца в домакинството.
Когато няколко месеца по-късно се върнаха в имението, всички пластмасови покрития бяха премахнати от столовете в трапезарията. Дървените мебели отново бяха напълно открити и готови за ежедневна употреба, а на масата имаше само обикновени подложки.