Две седмици преди завършването на гимназията Арън разкри план, който можеше да унищожи социалния му живот и още повече да го отдалечи от скърбящия му баща Дийн. Месеци по-рано сестрата близначка на Арън, Мери, бе починала трагично след кратка битка с внезапно заболяване. След себе си тя бе оставила яркочервена абитуриентска рокля, която двамата бяха избрали заедно.
Въпреки молбите на майка си Моника и силната съпротива от страна на най-добрия си приятел и училищното ръководство, Арън бе твърдо решен да облече роклята на Мери за церемонията. Когато излезе на сцената в актовата зала, го посрещнаха подигравки, насочени към него камери и жестокият смях на съучениците му. Междувременно отчужденият му баща изобщо не бе дошъл на събитието.
Решен да изпълни докрай това, което бе намислил, Арън слезе от сцената и тръгна по централната пътека право към майка си, която седеше на третия ред. Когато стигна до нея, той спря, бръкна в джобовете на роклята и извади нежно пресовано жълто маргаритче, увито в копринена хартия. Това бе цветето, което Мери бе откъснала пред болницата в деня, когато двамата си купили роклята.
Заедно с цветето Арън подаде на Моника и тайна бележка от Мери, написана само три дни преди смъртта ѝ. В нея Мери бе помолила своя близнак да облече роклята ѝ, за да може майка им да види и двете си деца да завършват. Тя искаше присъствието ѝ да бъде усетено, а не да бъде скрито зад завесата на скръбта.
Докато Моника четеше бележката през сълзи, истината за червената рокля на Арън бързо достигна до всички наоколо. Жестоките подигравки в залата постепенно замлъкнаха и бяха заменени от дълбоко чувство на срам и разкаяние.
Най-добрият му приятел Бен стоеше потресен в задната част на залата. Учениците, които само преди минути го бяха снимали с телефоните си, един по един свалиха устройствата си. С разрешението на директорката Арън отново се качи на сцената и разказа историята на Мери пред напълно притихналата публика.
Той обясни, че сестра му се е страхувала много повече да не бъде забравена, отколкото той се е страхувал да бъде осмян.
Тогава училището показа нейния портрет на огромния екран с надпис „В памет на Мери“. Цялата зала избухна в трогателни аплодисменти.
След края на церемонията последиците от смелата постъпка на Арън продължиха да се усещат както в разкъсаното му семейство, така и в цялата общност. Докато Моника и Арън вървяха към автомобила, тя получи съобщение от Дийн. То бе изпълнено с разкаяние. Той призна, че е трябвало да бъде там.
Арън обаче вече разбираше, че баща му сам е направил своя избор.
Бен остана тихо до него, готов да помогне, без да се опитва да оправдава поведението си. Той прие, че ще е нужно време, за да спечели отново доверието на приятеля си.
Когато се прибраха у дома, Моника внимателно постави запазеното маргаритче в рамка. Под него изписа датата, на която Мери го бе откъснала, а до него постави детска снимка на близнаците.
С времето спомените за Мери постепенно престанаха да бъдат само източник на непоносима болка. Те се превърнаха в силно свидетелство за живота ѝ, за радостта, която бе донесла на хората около себе си, и за присъствието ѝ, което продължаваше да живее в сърцата им.
Арън бе понесъл публичното унижение, за да изпълни последното желание на сестра си. И с една червена рокля, едно малко жълто цвете и една тайна бележка той остави на стотици хора незабравим урок за любовта между близнаци, вярността и силата да не позволиш на любим човек да бъде забравен.