Старецът се качи по стълбата, за да почисти сухите клони на покрива, но точно в този момент конят внезапно захапа долния край на панталона му и го дръпна силно надолу

Фьодор беше упорито решил да почисти сухите клони, които бурята беше отнесла на покрива тази сутрин. Предупрежденията на жена му Зинаида – „Изчакай уикенда, ще поискаме здрава стълба от съседа“ – както винаги останаха без внимание. Той постави старата, пукната и нестабилна дървена стълба върху калното земно покритие. Старецът, който смяташе за слабост всяка помощ, започна да се изкачва по стъпалата с мрънкане; единствената му мисъл беше да спре онзи досаден скърцащ звук.

Домашният, леко кисел, но умен кон Буян наблюдаваше всичко в мълчание. Буян имаше странен навик: винаги когато виждаше някой да се издига над земята, започваше да се нервира и да се върти около него. Докато Фьодор се протягаше нагоре, Буян се приближи и го побутна с носа си. Старецът извика: „Махни се, глупаво животно!“, опитвайки се да прогоня коня, но Буян като последна мярка захапа панталона му и с всичка сила се закачи надолу.

Зинаида седеше на пейката в градината и с гласен смях наблюдаваше безпомощното положение на мъжа си на стълбата. Фьодор се мъчеше да освободи панталона си и едновременно викнеше: „Не се смей, помогни ми!“ Дори съседите се бяха събрали зад оградата, за да гледат смешната сцена. Буян продължаваше да дърпа с всичка сила, сякаш беше се заклел да спаси своя господар от голяма беда.

Точно когато Фьодор с гняв започна да слизa по стъпалата, от ясното синьо небе внезапно блесна заслепяваща светкавица. Огромен мълния падна там, където секунди по-рано ръцете на Фьодор трябваше да са достигнали – точно до ръба на покрива. Последва пукане, искри полетяха във въздуха и около тях се разнесе остър мирис на изгоряло. Смеятът в градината мигом отстъпи място на дълбока, леденостудена тишина.

Фьодор, обзет от ужас, с бяло като платно лице, първо погледна разрушения покрив, после коня, който все още дишаше през носа си. Буян сякаш от самото начало е усещал опасността и гледаше в очите на своя господар. Тази вечер Фьодор разруши старата стълба и я отстрани настрани. Вече знаеше, че инстинктите на едно животно могат да спасят живот много по-ефективно от човешката упоритост.

Like this post? Please share to your friends: