След шест години напразни опити да имат дете, Сара най-накрая вижда положителен тест за бременност — новина, която изпълва нея и съпруга ѝ Даниел с неочаквана радост. Малко след щастливата вест Даниел отива сам на лекар и получава нелечима диагноза — напреднал рак на панкреаса, с очаквана продължителност на живота по-малко от година. Той решава да скрие заболяването си от Сара, за да я предпази по време на бременността. С подкрепата на майка си Маргарет той започва тайно да посещава лекарите, като обяснява отслабването си и физическото си изтощение с натоварената си работа като финансов консултант.
Четири месеца след раждането на дъщеря им Ема Даниел припада на работното си място и умира. Сара научава за заболяването му едва когато служителите в болницата ѝ съобщават истината. Четири дни след погребението Маргарет ѝ предава запечатан плик с надпис „ЗА МОИТЕ МОМИЧЕТА“, заедно с малък месингов ключ. Оказва се, че ключът е за банков сейф, който разкрива, че през последните си месеци Даниел е прекарал времето си в изпълнение на таен финансов и личен план за семейството си.
В банковия сейф Сара намира папка с финансови документи, USB флашка с 18 папки с видеозаписи — по една за всяка година — и дебела черна тетрадка. Документите показват, че Даниел е използвал средствата от застраховката си за инвалидност и своите инвестиции, за да изплати напълно ипотеката на дома им, остатъка по кредита за автомобила и натрупаните медицински задължения. Освен това е открил спестовна сметка за образованието на Ема.
В черната тетрадка е записана вътрешната му борба. Той обяснява защо е решил да разкрива истината на Сара постепенно, за да я предпази от усложнения по време на бременността и от допълнително емоционално натоварване.
С течение на времето Сара започва да преглежда оставените от него вещи, включително годишните видеопослания, които Даниел е записал за рождените дни на Ема. Макар да изпитва противоречиви чувства заради това, че е била изключена от последните му месеци и от медицинското му лечение, тя използва финансовата сигурност, която той е осигурил, и записите му, за да отгледа дъщеря им в дома, който двамата са купили заедно — като оставя непокътнати дори накриво поставените рафтове, които той е монтирал в детската стая.
Накрая Сара се научава да живее като самотна майка, като същевременно съхранява наследството на Даниел чрез неговите писмени бележки и записани послания. Тя приема сложната смесица от благодарност за финансовата му предвидливост и продължаващия гняв заради това, че е скрил истината от нея. И се зарича Ема да порасне, знаейки цялата история — без прикрасата и без премълчаните истини за решенията, които баща ѝ е взел.