Млада майка допусна котката да спи до болния си син — и след месец остана потресена от случилото се. Десетки пъти ѝ бяха казвали: „Не допускайте котки при бебета, особено при болни.“ Но изтощена от безсънни нощи и детски плач, Клара реши да наруши всички правила.

От първите дни след раждането тя усещаше, че нейното бебе е специално. Малко, топло кълбо в синьо бодито и розова шапчица, едва се побираше на гърдите ѝ. Но радостта бързо се смени с тревога: лекарите съобщиха, че детето има вроден порок на сърцето. Болестта не е смъртоносна, но изисква тишина и внимателност. „Главното — не позволявайте да плаче“, казаха медиците.

Но да спре сълзите на бебето беше невъзможно. Всеки път, когато той крещеше, тялото му се тресеше, устните побледняваха, дишането се нарушаваше. Клара в отчаяние шепнеше: „Дишай, миличък, моля те, дишай…“ — но помагаше само за кратко.

Нощите се превърнаха в мъчение. Малкото се задушаваше от кашлица, а майката не можеше да мигне. Съпругът, Дмитрий, първоначално се опитваше да помага, но скоро раздразнението надделя.

— Ти го разглезваш — каза уморено той. — Трябва му дисциплина, не твоите безкрайни сълзи.
— На него няма и месец — отвърна Клара, отчаяна. — Сърцето му може да не издържи.

Но Дмитрий само се отдръпна. Студените му думи нараниха повече от всякакъв упрек.

Една нощ, когато детето отново плачеше ужасно, Клара безсилно седна в креслото до креватчето. Внезапно сивият ивици котарак Барсик тихо стъпи по пода и се настани до бебето.

— Не! — извика Клара и се затича към него.

Но детето внезапно се успокои. Кашлицата спря, дишането се нормализира, а Барсик се сви на топка, поставяйки лапка върху коремчето му. Той спокойно въздъхна и за първи път от дни заспа дълбоко.

Клара не вярваше на очите си. В този момент в стаята влезе Дмитрий. Когато видя сцената, побледня.

— Изгубила ли си ума си? — изсъска той. — Това животно може да задуши детето! Или да го зарази!
— Виж сам — тихо отвърна тя. — Той е спокоен. Диша.

Съпругът отказа да слуша и излезе, хлопвайки вратата. Клара остана сама. Само равномерното дишане на сина и тихото мъркане на котката изпълваха тишината.

От онази нощ Барсик сам започна да идва при креватчето. Всеки път, когато легнеше до него, бебето заспиваше без кашлица и задух. Но околните осъждаха. Съседите шепнеха, роднините въртяха пръст на темето. Дори сестрата на Клара, Марина, веднъж каза направо:
— Това е безумие! Котките разнасят болести. Подлагаш детето на опасност!
— Без него той не спи — отвърна Клара. — Той се задушава, когато Барсика го няма.

Марина се отвърна с пренебрежение. Но Клара знаеше: нека всички я смятат за луда, тя ще прави това, което спасява сина ѝ.

Минали седмици. Момчето стана по-силно, кожата му порозовя, дишането стана равномерно. Но един ден Дмитрий отново се ядоса, видял котката до детето:
— Или котката, или аз!

От викът му бебето се извърна и просълзи, но Барсик се приближи, докосна го с носа и замърка. Момчето веднага се успокои.

Клара погледна съпруга си:
— Аз няма да прогоня този, който помага на сина ни.

След месец те отидоха на преглед. Опитният доктор Прохоров, прелиствайки картата, изненадано вдигна вежди:
— Състоянието му е значително подобрено. Пулсът е равен, дишането спокойно. Какво направихте?

Клара се смути, но все пак призна:
— Пуснахме котката да спи до него.

Докторът замислено кимна:
— Звучи необичайно, но е възможно. Котките, с топлината и мъркането си, наистина оказват терапевтичен ефект — стабилизират дишането, сърдечния ритъм, намаляват тревожността. Само се уверете, че животното е здраво. Вероятно именно вашият котарак стана неговото лекарство.

Дмитрий стоеше до нея, поразен. В погледа му вече нямаше гняв.
— Прости — прошепна тихо. — Не вярвах.
— И ние не вярвахме — усмихна се Клара. — Но изглежда нашият син повярва първи.

Тази вечер Дмитрий дълго стоя до креватчето, наблюдавайки как Барсик се сви на топка до бебето. Погали котката и прошепна:
— Пази го.

Клара гледаше от вратата, стискайки ръце. В дома, където наскоро царуваха страх и сълзи, сега звучеше само равномерното мъркане и дишане на детето.

Понякога любовта и спасението идват по начин, който не очакваме.

А вие как мислите — имат ли котките действително дар за изцеление, или това е просто съвпадение? Споделете мнение в коментарите.