Атмосферата в градския зоопарк бе натежала от влага и нехаен шепот, докато въздухът не бе разцепен от острия, ритмичен тътен на длани в армирано стъкло. Мъж в дизайнерско яке, подкокоросан от илюзията за безопасност на преградата, бе решен да изстиска всяка стотинка забавление от билета си. Той блъскаше по заграждението с лице, изкривено в назъбена усмивка, крещейки срещу сибирския тигър вътре. Масивният хищник бе просто размито петно от оранжево и черно, крачещо в неспокойна линия, която игнорираше подигравките — докато третият тежък удар не разтърси самото местообитание.
Тигърът застина насред крачката. Последвалата тишина натежа повече от целия шум досега. Той извърна глава с бавна, механична прецизност, впивайки кехлибарения си поглед право в очите на мъжа. Нямаше ръмжене, нито зъбене, само една древна, хищническа неподвижност, която сякаш изсмука въздуха от галерията за наблюдение. Смехът на мъжа секна, заглъхвайки в гърлото му, когато осъзна, че стъклото е единственото нещо между него и едно създание, което току-що бе престанало да го вижда като досадник и бе започнало да го възприема като мишена.
Един от кураторите на зоопарка, който наблюдаваше от сенките на алеята, пристъпи напред и постави здрава ръка върху рамото на мъжа. Той не закрещя, нито извика охраната; вместо това се наведе и прошепна едно-единствено, вледеняващо изречение: „Сензорите на този панел премигват цяла сутрин, а той знае точно къде са микропукнатините от умора на материала.“ Мъжът замръзна, погледът му се стрелна от очите на тигъра към фините, едва забележими „паяжини“ в горната част на рамката, които не бе забелязал досега.
Празното самохвалство се изпари мигновено, заменено от студен, първичен страх за собственото му оцеляване. Той направи залитаща крачка назад, а отражението му в стъклото внезапно изглеждаше нищожно и крехко на фона на масивната сянка на котката. Тигърът не отклони поглед; той просто седна, наблюдавайки паническото отстъпление на мъжа с ужасяващо търпелив интелект. Служителят изпрати с поглед изчезващия в тълпата човек, след което спокойно се обади по станцията на поддръжката — не заради стъклото, което беше напълно здраво, а заради един посетител, който най-после бе научил разликата между клетка и граница.