Фото серията „Естествена красота“ провокира сериозен размисъл, като поставя под въпрос дълбоко вкоренените представи за женската привлекателност. Тя показва жени, които съзнателно избират да запазят естественото си окосмяване под мишниците. Движението насърчава жените да отхвърлят социалния натиск за обезкосмяване – практика, чиито корени се проследяват още от каменната епоха. Тогава примитивни инструменти са били използвани за премахване на косми, а с времето този обичай се е развил. По-късно теорията на Дарвин за сексуалната селекция засилва представата, че липсата на окосмяване е белег на „по-висша еволюция“ и следователно – по-желана характеристика, което окончателно оформя идеята за женска безкосместност през XX век.

В началото на 1900-те обезкосмяването вече е било възприето като „женски дълг“, а космите върху тялото – стигматизирани като недостатък, който трябва да бъде коригиран. Авторката Хедър Уидоус подчертава, че именно силното чувство на срам кара мнозина жени да се чувстват задължени да се бръснат. С фотографския си проект обаче, Бен Хопър – създателят на „Естествена красота“ – се стреми да разчупи това дългогодишно условяване, като представя жени, които уверено и без извинения показват естественото си тяло. Неговата цел е да оспори табуто около женското окосмяване под мишниците и да подложи на съмнение тесните стандарти за красота, наложени от модата и киното.

Серията на Хопър съзнателно противопоставя идеализираните образи на женската красота с „неполираната и нетрадиционна визия“ на жените с окосмяване, за да провокира зрителите и да ги накара да преосмислят общоприетите норми. В проекта участват модели и актриси, които споделят лични истории за това как оставянето на космите да пораснат се е превърнало в акт на освобождение. За много от тях този избор не е само чувство за свобода, но и символично връщане към „първичната сила“ чрез отказ от социалните очаквания.

Въпреки че „Естествена красота“ категорично предизвиква традиционните стандарти, самият Хопър подчертава, че целта му не е да убеди всички жени да пуснат косми. По-скоро той се надява да насърчи по-широк разговор за съществуващите норми и да покаже, че естественото окосмяване е напълно валиден избор. За някои участнички, като Сиена, решението е било продиктувано единствено от удобство, а не от политическо послание. Тази гледна точка съвпада с убеждението на Емили Бостд, че нещо толкова естествено като окосмяването не би трябвало да се възприема като политически акт – макар самото общество да го превръща в такъв поради закостенели представи.

В крайна сметка, „Естествена красота“ е принос към по-широкия диалог за по-гъвкаво и включващо разбиране на женската красота. Чрез тази платформа жените показват себе си такива, каквито са, а серията на Хопър разрушава връзката между женственост и безкосместност. Движението кани и жените, и обществото да преосмислят дълбоко вкоренените стандарти за външност и да приемат по-разнообразни форми на женска идентичност и красота.