Избледняла снимка, съхранявана в кухненско чекмедже, показва хавайски плаж със сивкава вода, наклонени палми и група малки човешки фигури, застанали от лявата страна до хладилна чанта. По повърхността на фотографията се забелязват следи от износване: хартията точно над фигурите е напълно загладена вследствие на многократното докосване. Снимката лежала в най-долното чекмедже заедно с предмети от ежедневието, като неработещи химикалки, менюта за доставка на храна и стари батерии.
Две седмици след смъртта на бащата в семейния дом в Орегон пристигнала голяма картонена пратка от Хонолулу. На транспортния етикет като получател бил посочен Гилбърт. Когато запечатаната кутия била отворена, под вътрешния слой опаковъчна хартия се показал дървен кухненски стол, боядисан в синьо. По външните му ръбове боята била износена, на единия крак имало тъмен резервен елемент, върху най-долната напречна летва се виждала следа от изгаряне, а под седалката в дървото било издълбано името „ГИЛБЪРТ“.
Синият дървен стол произхождал от дом за деца и младежи на Хаваите, където Гилбърт живял като тийнейджър. Поради недостига на подходящи мебели около масата за хранене синият стол бил предназначен за неговото ежедневно ползване. Той останал в хавайската къща в продължение на петдесет години и бил ремонтиран, за да се запази здравината му, включително чрез подмяна на счупен крак. Въпреки това столът запазил оригиналното си синьо покритие и издълбаното под седалката име.
Преди смъртта на Гилбърт съпругата му тайно организирала изпращането на стола от Хонолулу, като използвала адрес за контакт, който била получила от ежегодните коледни картички. Първоначалният план бил столът да бъде поставен до масата за хранене в Орегон като осезаем спомен за някогашния му дом на Хаваите. След телефонен разговор с бивша обитателка на дома за деца и младежи били потвърдени както произходът на стола с издълбаното име, така и самоличността на хората, изобразени на износената снимка.
След това синият дървен стол бил преместен в апартамента на Ана и поставен до кухненската маса. Краката му все още са с различна дължина, поради което столът се клати, когато някой седне на него. Избледнялата снимка, с изгладеното от докосване място над фигурите до хладилната чанта, стои до стола като трайно материално свидетелство за миналото, съхранено сред вещите, останали след смъртта на близкия човек.