Да бъдеш самотен баща на дете със специални потребности беше предизвикателство, каквото малцина могат да си представят. Дъщеря му, Ела, беше родена сляпа. Най-любимият ѝ вечерен ритуал беше той да ѝ разказва оживено цял епизод от анимационен филм — описвайки всеки детайл, цвят и движение на героите по свои бележки, за да може Ела да си „изгради картина“ в съзнанието. Това бяха най-хубавите моменти от деня му.
За да се подготвя, той прекарваше обедните си почивки прегърбен над евтин таблет в задната стаичка на магазина за хранителни стоки, където работеше. Гледаше епизоди и си водеше прецизни записки за Ела, която посещаваше специализирано училище със стряскащо високи такси.
Един ден новата служителка — Джена — го видя по време на почивката му да гледа анимации и да записва нещо. Когато ѝ обясни, че подготвя съдържанието за сляпата си дъщеря, тя го похвали и каза, че това е „невероятно“. Той нямаше представа, че този кратък разговор и последвалите действия на Джена ще променят всичко.
Седмица по-късно управителят — човек, с когото имаше привидно стабилни три години работа — нахлу в задната стая. Раздразнен, че бащата не го е чул, той грубо изтръгна слушалката от ухото му. Обвини го в неуважение и го уволни на място, напълно игнорирайки отчаяния му опит да обясни, че има нужда от работата, за да може да плаща специалното обучение на дъщеря си.
Същата вечер той беше смазан от чувство за провал, взирайки се в просрочената сметка за ток и училищната такса, върху която с червено пишеше „ЗАКЪСНЯЛО ПЛАЩАНЕ“. Не знаеше как ще каже на Ела, че образованието ѝ е застрашено.
Но на следващата сутрин се случи нещо неочаквано. Мъж в костюм застана пред вратата му. Той се представи като регионален директор „Човешки ресурси и съответствие“ на същата верига магазини. Директорът обясни, че Джена тайно е заснела агресивния изблик на управителя. Видеото бързо се разпространило, предизвиквайки обществено възмущение, медийно отразяване и заплахи за бойкот.
Компанията, изправена пред сериозна репутационна криза, незабавно уволнила управителя за физическа агресия и грубо нарушение на вътрешните правила. Директорът беше дошъл, за да „поправи нещата“.
Предложението промени живота им. Компанията пое ангажимент да заплаща напълно обучението на Ела до завършването на програмата. Освен това на бащата беше предложена нова, значително по-добре платена позиция в регионалната централа — като консултант по създаване на програма за информираност относно хората с увреждания и подкрепа за служители с деца, нуждаещи се от специално образование.
Пакетът включваше пълни социални придобивки, повече от двойно по-висока заплата и осигурено жилище в новия град, като фирмата поемаше и преместването им. Макар да му дадоха ден за размисъл, той знаеше отговора си веднага.
Когато взе Ела от училище, ѝ разказа за преместването. Тя го прегърна силно, сякаш усещаше промяната. После той ѝ разказа една проста, измислена история за смело кученце-спасител — и с дълбоко облекчение осъзна, че вече не му се налага да се преструва, че всичко ще бъде наред. То вече беше.