Клаудия Кардинале, прочутата италианска актриса, остава една от най-емблематичните фигури в киното, възхищавана за красотата, таланта и кариерата си, продължила повече от шест десетилетия. На 86 години тя първо влезе в светлината на прожекторите през 1957 г., след като на 18-годишна възраст спечели неочаквано титлата „Най-красива италианска девойка“ в Тунис. Това случайно участие в местен конкурс бързо промени живота ѝ, отвеждайки я на филмовия фестивал във Венеция и осигурявайки ѝ договор с продуцента Франко Кристалди. Този момент бележи началото на кариера, която ще превърне Кардинале в международна звезда.

Първите ѝ години в киното не бяха без препятствия. Израснала в Тунис, тя говореше френски, а не италиански, което доведе до дублаж на гласа ѝ в много от ранните ѝ роли. Нейният характерен, дрезгав глас най-накрая бе чут от публиката в „8½“ на Федерико Фелини (1963), което се оказа повратна точка в кариерата ѝ. Режисьори като Фелини и Серджо Леоне признаха таланта ѝ, а Кардинале успя да се отърве от етикета „сексимвол“ и да се утвърди като сериозна актриса. Постиженията ѝ в прочути филми като „Леопардът“ и „Роко и неговите братя“ допълнително укрепиха репутацията ѝ.

Личният живот на Кардинале също бе белязан от изпитания и устойчивост. Като тийнейджърка тя забременява след сексуално насилие и е принудена да прикрива истината. Синът ѝ Патрик е представян за по-малкия ѝ брат почти две десетилетия. Кристалди, който по-късно става нейният съпруг, участва в това прикриване, но бракът им завършва с развод. Кардинале впоследствие намира дългосрочно партньорство с режисьора Паскуале Сквитиѐри, с когото има дъщеря – Клаудия, и остават заедно до смъртта на Сквитиѐри през 2017 г.

За разлика от много свои съвременници, Кардинале избира път в кариерата, който поставя на първо място интегритета и изкуството, а не слава и пари. Въпреки участието си в холивудски продукции, тя се противопоставя на натиска на звездната система и предпочита творческата свобода на европейското кино, дори за сметка на по-високо заплащане. Освен това заема принципна позиция срещу голите сцени, настоявайки да оставя въздух на мистерия, който смята за съществен за изкуството си. Тези избори я отличават от звезди като Брижит Бардо и ѝ спечелват трайно уважение в киното.

Отвъд актьорските си постижения, Клаудия Кардинале е страстна застъпничка за правата на жените. Като Посланик на добра воля на ЮНЕСКО, тя работи за овластяване на жените чрез образование и продължава да говори по въпроси, свързани с равенството и справедливостта. Нейната устойчивост при преодоляване на лични трудности, съчетана с артистичните ѝ успехи и активизъм, я превръщат не само в вечна легенда на екрана, но и в ролеви модел за поколенията.