Двадесет и пет годишният мъж на име Александър открива стара детска снимка, докато търси телефона си под дивана на по-възрастната си партньорка Мария. На снимката са той и младо момиче на име Елена, носещо дебели очила. На гърба на снимката има бележка, датирана точно в деня, в който той и Мария са се запознали в Tinder. Шокиран, Александър се изправя срещу Мария, която признава, че Елена е била нейна полусестра и че още преди да се срещнат онлайн, тя е разпознала Александър от летния им детски читателски клуб.
Докато се опитва да осмисли измамата, Александър настоява да получи отговори за Елена, което кара Мария да го заведе обратно в обновената библиотека на улица „Пайн Стрийт“, където двамата са прекарвали време като деца. Седнали в детския отдел, спомените за приятелството му от детството с Елена постепенно започват да се връщат в съзнанието му.
Мария разкрива трагичната истина — Елена е починала от хронично заболяване през зимата след онова лято. Тя обяснява, че е успяла да открие Александър единствено заради отчаяното си желание да се свърже с човек, който е познавал сестра ѝ.
Съкрушен от разкритието, че връзката им е била основана на скрита връзка с покойната му приятелка от детството, Александър първоначално моли Мария да му даде време и пространство, за да осмисли предателството. Но докато двамата седят заедно в библиотеката и си разказват истории за ината на Елена, омразата ѝ към стафидите и бунтарския ѝ подход към настолните игри, гневът му постепенно започва да отстъпва място на разбирането.
Александър осъзнава, че макар първоначалното подвеждане от страна на Мария да е било погрешно, любовта ѝ към него и споменът за Елена са напълно истински.
След емоционалната вечер Александър се прибира у дома и си дава няколко дни, за да осмисли тежката новина. След това решава сам да посети библиотеката, за да вземе същата книга, за която някога е спорил с Елена. Когато открива, че краят наистина е ужасен, той се свързва с Мария и я кани отново в библиотеката.
Когато тя пристига и инстинктивно протяга ръка към страницата, Александър шеговито я спира — точно както някога е правил с Елена. Този малък жест се превръща в знак за предпазливата им първа крачка към възстановяването на доверието помежду им.