Млад войник, докато копаеше окоп на ръба на лагера, забеляза две малки змийчета, промъкващи се из нагретите от слънцето камъни. Военните инструкции заповядваха такива същества да бъдат унищожавани незабавно за безопасността на личния състав. Но младият мъж не можа да се отърве от любопитството и милостта към тези малки създания. Той започна да ги храни всеки ден с парченца хляб и месо, превръщайки опасното съседство в тайно забавление – неговата малка, невинна игра по време на скучните дни в полевите условия.
С времето змийчетата растяха бързо и тяхното число се увеличаваше. Отначало бяха само две, но скоро десетки започнаха да се събират около неговата палатка по време на хранене. Войникът осъзна, че ситуацията излиза извън контрол и ако командирите му разберат за „домашните му любимци“, ще последва тежко наказание. С нарастващ страх в сърцето си, той реши тази нощ завинаги да се освободи от тях. Подготви се и тихо напусна лагера, за да пусне змиите в отдалечена и пуста местност.
На разсъмване, когато се върна в лагера, не го посрещна обичайният шум от кухнята или стражевите гласове, а тежка и ужасяваща тишина. Изскочи от окопа и тичайки към палатковия лагер, видя сцена, която му вледени кръвта. Палатките бяха разхвърляни, а всички негови другари лежаха неподвижни, покрити с кръв. По време на нощта вражески части бяха проникнали в лагера, а нападението било толкова тихо и внезапно, че никой не успял да се защити.
Войникът, който по обичайните условия би спял в своята палатка и би споделил съдбата на другарите си, бе спасен единствено защото реши да напусне лагера, за да се освободи от змиите – само за забавление. Без да знае, змиите му бяха предоставили път за бягство и го отведоха далеч от смъртта. Но това спасение донесе и тежка вина, както и усещане за подозрение и тревога.
След инцидента, когато бе разпитван от военен съд, мъжът бе обвинен в предателство заради отсъствието си по време на нападението. Макар да не съществуваше никакво доказателство за сътрудничество с врага, сянката на подозрението никога не го напусна. Бившият войник, изключен от армията, остана сам със спомена за змиите, които му спасиха живота, и за загубените другари, и никога повече не се върна към военната служба.