Робин Уилямс, изключителен комик, чиято смърт през 2014 година потресе света, продължава да бъде запомнян с уникалната си способност да се свързва с хората и да носи смях във всяко пространство. Подробностите около борбата му с депресията само задълбочиха разбирането на обществото за неговата сложна и чувствителна природа. Шест години след смъртта му той остава обичан от милиони, особено заради забележителната си връзка с Коко – горила, обучена да използва езика на знаците. Видеоклип от 2014 година запечатва първата им среща от 2001 г., като разкрива дълбокия му талант да озарява живота – умение, което доведе до тяхната специална и трогателна връзка.

Фондация „Горила“, загрижена за психическото състояние на Коко след смъртта на най-близкия ѝ приятел и игрален партньор Майкъл, се обръща към Робин Уилямс с надеждата, че може да повдигне духа ѝ. Уилямс, известен със състраданието си, с готовност приема поканата да се срещне с нея. Малко след това той споделя в интервю за Today: „Споделихме нещо изключително – смях.“ Той изразява възхищението си от способността на Коко да разбира говорим английски и да използва над 1000 знака, за да изразява мислите и чувствата си, наричайки срещата „великолепна и незабравима“.

Видеото от тяхната среща ясно показва незабавния уют и връзка между тях. Коко заигравателно си общува с Уилямс – взима очилата му, слага ги на себе си, а после дори бърка в джоба му, за да разгледа портфейла му. Тази игрива размяна подчертава дълбоката връзка, която се формира между човека и животното – и демонстрира уникалната способност на Уилямс да създава връзки отвъд границите на видовете чрез хумор и съпричастност.

Години по-късно става ясно колко дълбоко е било това приятелство. Когато Коко научава за смъртта на Уилямс през 2014 г., тя е видимо разстроена – спуска поглед, спира да се движи и след това показва знака за „плач“ на американския жестомимичен език. Тази тъжна и искрена реакция е силно доказателство за истинската ѝ мъка и дълбочината на тяхната връзка.

За съжаление, Коко си отива през 2018 г. на достойната възраст от 46 години, оставяйки след себе си наследство от междувидова комуникация и спомен за едно рядко и истинско приятелство с Робин Уилямс. Историята им остава трогателно напомняне за силата на смеха, състраданието и способността на душите да се срещат, независимо от формата, в която съществуват.