Първия път, когато това се случи, доктор Джонатан Мърсър реши, че е просто съвпадение. Медицинските сестри често забременяваха — в болницата животът и смъртта съжителстваха толкова близо, че хората намираха утеха, както можеха. Но когато и втората сестра, която се беше грижила за Майкъл Рийвс, обяви, че е бременна — а след това и третата — в рационалния му ум се появи съмнение.

Майкъл Рийвс бе в кома повече от три години. Беше на 29 и работеше като пожарникар — паднал от горяща сграда по време на спасителна операция в Детройт. В болницата „Сейнт Катеринс“ случаят му се бе превърнал в тиха трагедия — млад мъж с спокойно лице и силна челюст, който никога не се събуждаше. Всяка Коледа пристигаха цветя от непознати, а сестрите коментираха колко мирен изглежда. Никой не очакваше нещо повече от този мълчалив покой.

Докато моделът не стана очевиден.

Всички бременни сестри бяха дежурили дълго време в стая 312B — при Майкъл. Никоя не можеше да даде логично обяснение. Някои бяха омъжени, други — не, но всички твърдяха едно и също: не бяха имали интимен контакт от месеци. Уплашени и засрамени, те поискаха да бъдат преместени.

Слуховете се разпространиха бързо. Едни говореха за химическо замърсяване, други — за странен вирус или за колективна хормонална реакция. Доктор Мърсър обаче не намираше научно обяснение. Анализите на Майкъл бяха непроменени: стабилни показатели, минимална мозъчна активност, никакви физически реакции.

Докато не реши да постави скрита камера.

Една петъчна нощ, когато болницата потъна в тишина, Мърсър влезе сам в стаята 312B. Въздухът миришеше на дезинфектант и лавандула. Майкъл лежеше неподвижно, свързан с апаратите, които издаваха монотонен шум. Лекарят нагласи камерата и натисна „запис“. За първи път го обзе страх — страх да открие истината.

На следващия ден, преглеждайки записите, видя нещо неочаквано. Медицинската сестра Лора Кейн влезе, провери системата и остана до пациента по-дълго от обичайното. После хвана ръката му, целуна я нежно и заплака. Нищо непристойно — само една жена, която говори на човек в безсъзнание, държейки се за невъзможна надежда.

Мърсър изгледа часове записи. Различни сестри, една и съща сцена: пеят, молят се, четат му на глас. Никакви нарушения — само човечност и тъга. До шестата нощ.

В 2:47 ч. мониторът на сърцето започна да показва ускорен ритъм. Пулсът на Майкъл се повиши внезапно. Сестрата на смяна се приближи, докосна китката му… и пръстите му помръднаха. Незабележимо, но реално. Мърсър не можеше да повярва.

Новите изследвания показаха слаби признаци на мозъчна активност. Дали Майкъл започваше да се събужда? Всичко сочеше към чудо… докато не пристигнаха резултатите от ДНК тестовете.

Лабораторията потвърди невъзможното: петте ембриона имаха един и същ биологичен баща — Майкъл Рийвс.

Доктор Мърсър повтори тестовете в три различни лаборатории. Резултатът беше идентичен. Мъжът в кома беше баща на пет неродени деца.

Когато новината изтече, страната заговори за „Чудото на стая 312B“. Някои го нарекоха божествено вмешателство, други — престъпление. Мърсър не вярваше в чудеса, а в данни — и данните разказваха друга история.

Вътрешно разследване разкри истината. Бивш санитар, Даниел Крос, участвал някога в проект за изследване на плодовитостта при пациенти в кома, решил да продължи експериментите самоволно, след като финансирането било прекратено. Той незаконно извличал генетичен материал от Майкъл и оплождал сестрите без тяхното знание.

Скандалът беше унищожителен. Крос беше арестуван, болницата получи милионни искове, а жертвите — компенсации. Погълнат от вина, доктор Мърсър подаде оставка.

Междувременно Майкъл Рийвс започна да проявява признаци на съзнание — леко трепване на клепач, движение на ръката. Но никой не пожела повече да влиза в стая 312B. Въздухът там беше тежък — наситен не само с болка, но и с напомняне докъде може да стигне човек, когато обърка науката с власт.

Стаята беше запечатана завинаги. На табелката до вратата все още се чете нейният номер: 312B. Зад нея е останала само тишината. И ехото на една тайна, която никога не е трябвало да съществува.