Г-жа Харпър, на 62 години, преподавателка по литература, водеше предсказуем живот, обграден от училище и книги. Тя се подготвяше за ежегодното си декемврийско задание: учениците трябваше да „интервюират възрастен човек за най-значимия му коледен спомен.“ Повечето избираха членове на семейството си, но една ученичка, Емили, настоя да интервюира именно г-жа Харпър.
По средата на разговора Емили попита за някаква стара коледна любовна история. С нежелание, но с топлина, г-жа Харпър разказа накратко за първата си любов – Даниел. Те били на 17 години, неразделни и планирали да избягат заедно след завършването. Но семейството на Даниел изчезнало внезапно през нощта заради финансов скандал, оставяйки г-жа Харпър без обяснение и сбогом – болезнен, незавършен разказ, който тя носеше в сърцето си цели 45 години.
Само седмица по-късно Емили нахлу в класната стая, вдигна телефона си и обяви: „Г-жа Харпър… мисля, че го намерих.“ Г-жа Харпър остана без думи, не вярвайки на очите си, но на екрана се виждаше публикация в местен форум. Това беше трогателно обръщение на мъж, който търсеше дълго изгубена любов преди Коледа: „Тя носеше синo палто и имаше счупен преден зъб. През десетилетията проверих всяко училище в окръга – без успех.“ Публикацията добавяше, че трябва да й върне „нещо важно.“
Неоспоримото доказателство беше снимката, прикачена към поста: младият Даниел и г-жа Харпър, влюбени до уши, замръзнали в момент отпреди 45 години – момент, който г-жа Харпър бе мислила, че светът е забравил. Сърцето й спря, докато осъзнаваше истината: мъжът, който изчезнал без думи, търсел неуморно през десетилетията. Предсказуемото спокойствие на живота й внезапно беше заменено от суровата емоция на любовна история, която никога не би трябвало да свършва.
Г-жа Харпър бе обзета от трепет и изумление, докато гледаше снимката на младата себе си и мъжа, който вече я търсеше. Тайната на внезапното му изчезване, която през по-голямата част от зрелия й живот бе тиха болка в сърцето й, най-накрая намери своето обяснение. Тя разбра, че докато тя не търсеше първата си любов, той я е търсил цели 40 години – доказателство, че връзката им от юношеството е била по-дълготрайна, отколкото тя самата си позволяваше да вярва.
Емили, с широко и искрено изразени очи, зададе ключовия въпрос: „Да му напиша ли? Да му кажа къде сте?“ Този въпрос изпълни класната стая и даде на г-жа Харпър внезапния, неочакван избор да напише нов край на история, която мислеше за завършена. Простото задание на ученичката разкри дълбока, търсеща любов, устояла на мълчанието, скандала и времето.