Разказвачът, самотен баща, споделя предизвикателствата да отглежда сама четиригодишната си дъщеря Клоуи, след като бившата му жена ги е напуснала. Преди три месеца той се запознава с Лили – топла и привлекателна жена, с която бързо започва връзка и която успява да спечели доверието и симпатиите на Клоуи. Историята води към първото им посещение в апартамента на Лили за вечеря и филмов маратон – важна стъпка в новоизгряващата им връзка. Апартаментът е уютен и приветлив, а Лили бързо ангажира Клоуи, като ѝ предложи да играе на стара видеоигра в детската си стая – жест, който изпълни бащата с надежда за бъдеща връзка между двете.
Вечерта внезапно придоби тревожен обрат, когато Клоуи се появи бледа и трепереща в кухнята. Тя дръпна баща си настрани и тихо прошепна, че е видяла „глави в гардероба“ и настоя, че са „истински глави“ и че Лили е „лоша“. Бащата, неспособен да игнорира истинската паника в гласа на дъщеря си, измисли извинение, че Клоуи се чувства болна, прекрати внезапно вечерта и побърза да напусне апартамента. Въпреки абсурдността на твърдението на Клоуи, нейният страх беше толкова силен, че бащата реши да я отведе у майка си, а после веднага се върна към апартамента на Лили, за да провери какво се случва.
При завръщането си при Лили, бащата измисли несигурно оправдание, че иска да „играе на старата видеоигра, за да се отпусне“ и нервно се промъкна в детската стая. С треперещо сърце отвори гардероба и пред очите му се разкриха четири „глави“. Протегна ръка и откри, че страховитите предмети всъщност са просто Хелоуин маски – една боядисана като клоун, друга увита в плат – направени от мек каучук. Интензивното облекчение бързо бе заменено от вълна на вина заради недоверието му и нарушаването на личното пространство на Лили.
Бащата призна на Лили какво е направил, обясни истинския страх на Клоуи и призна, че е проверил гардероба, за да гарантира безопасността на дъщеря си. Въпреки че първоначално Лили беше шокирана и наранена от нарушеното доверие, тя бързо разбра ситуацията и първоначалното ѝ раздразнение се превърна в загрижена забавност. Тя се извини, че не е обмислила как маските могат да въздействат на едно дете, и веднага предложи план, за да помогне на Клоуи да преодолее страха си, като ѝ покаже истината за „главите“.
На следващия ден Лили посети Клоуи, която се криеше зад дивана, и внимателно започна малка „терапия чрез излагане“. Лили сложи смешна маска, показа на Клоуи, че това е само каучук и не е истинска глава, и я насърчи да я пипне. Страхът на Клоуи постепенно се превърна в любопитство и след това в смях, когато осъзна, че маската е „меко и безвредно“ нещо. Бащата разбра, че потенциалният момент, който можеше да разруши връзката им, всъщност ги е сближил, изграден на честност, доверие и момент на истинска уязвимост. Месеци по-късно, бащата отбелязва новата семейна динамика и споделя, че Клоуи вече щастливо нарича Лили „мама Лили“ – доказателство, че връзката им се е укрепила чрез преодоляване на детския страх.