Една майка първоначално осъждала татуирания си съсед Хари и избягвала контактите с него, докато отглеждала петнадесетгодишната си дъщеря Рори, която се научила да свири на китара самостоятелно.
Един ден Хари почукал на вратата ѝ, за да ѝ покаже видеоклип от изпълнението на Рори на местна вечер за млади таланти с отворен микрофон. Той я предупредил и за по-възрастен музикант на име Адриан, който се бил приближил до Рори след изпълнението ѝ.
След разговор с дъщеря си майката се съгласила да ѝ позволи да посещава уроци по китара при Адриан, но само под надзор. В продължение на няколко седмици той ѝ помагал да усъвършенства техниката си на свирене.
Накрая Рори написала собствена песен и изпратила на Адриан дигитален аудиозапис, за да получи мнението му относно аранжимента и финалните подобрения. Малко след като изпратила файла, тя чула зад вратата на репетиционното помещение как една група репетира точно нейната мелодия. Адриан представял музикалното произведение за свое и не ѝ позволявал да участва в изпълнението.
Рори потърсила помощ от Хари. Той проверил оригиналния запис на телефона ѝ и ѝ предложил място в програмата на предстоящ концерт на собствената си група.
Вечерта на концерта Адриан отново се опитал да разубеди Рори да излезе на сцената. Този път обаче Хари и майка ѝ се намесили, за да защитят авторството ѝ и правото ѝ да изпълни собствената си песен.
Рори излязла на сцената с акустичната си китара, представила авторската си композиция и била посрещната с бурни аплодисменти от публиката.
След изпълнението тя прибрала китарата си в калъфа и попитала Хари дали в бъдеще би могла да участва и в други вечери с отворен микрофон.