Марина работеше като сервитьорка в малко квартално кафе и бе свикнала да обслужва всякакви клиенти – от шумни семейства с игриви деца до уморени пътешественици и всички останали между тях. Един слънчев неделен следобед обаче в кафенето влезе човек, различен от всичко, което бе виждала досега. Разрошен, облечен в износени дрехи, той направо се открояваше от обичайните посетители.

Въпреки външния му вид, Марина го посрещна с топла усмивка и взе поръчката му, докато другите сервитьори се държаха колебливо и дори отбягваха контакт. Но нейният жест на доброта не се хареса на управителя, който заплаши, че ако мъжът не плати сметката си, разходът ще бъде приспаднат от нейното възнаграждение.

Към изумлението на Марина, непознатият не само платил сметката си, но оставил и щедър бакшиш от 5000 долара! Но ето и обратът в историята – този на пръв поглед бездомник всъщност бил близък приятел на собственика на кафенето и провеждал тайно изпитание, за да провери отношението на персонала към всички клиенти без изключение.

Истинската човечност на Марина не само впечатли собственика, но и разкри липсата на усет и преценка у управителя. В резултат на това управителят бе освободен, а Марина – заради неподправената си доброта – бе повишена и пое грижата за целия персонал, гарантирайки, че в кафенето винаги ще има топла и приветлива атмосфера за всеки гост.