Преди две години разказвачът, Чад, загуби лявото си краче при инцидент по време на поход. Възстановяването му беше тежка битка срещу физическата болка и психологическото унижение, но той се пребори и накрая получи персонализиран протез от въглеродни влакна на стойност 7 000 долара. Това усъвършенствано устройство не беше просто екипировка; то беше основата на възстановената му независимост – позволяваше му да тича, да ходи на походи и да живее, без постоянно да се обяснява. Тази крехка „втора възможност“ за живот направи следващата злоумишлена намеса от майката на приятелката му, Линда, още по-дълбоко унищожителна за всичко, което той с труд беше възстановил.
Чад планираше „момчешко“ пътуване с кемпер – традиция, която Емили прие на лошо, като внезапно се дистанцира и стана студена. Докато Чад нощуваше в дома на майката на Емили, Линда, той остави протезата си до леглото. На сутринта се събуди и установи, че тя липсва, а Емили е изчезнала. След отчаяно търсене намери 7 000-доларовата си протеза сред ръждясали части в гаража – с непоправима пукнатина през въглеродната рамка. Намерението на Линда беше ясно: да саботира пътуването му и да го принуди да остане.
Когато Линда беше изправена пред факта, тя се направи на невинна, но веднага оправда щетите, като твърдеше, че Чад „я оставя“, и се постави в ролята на жертва. Тя омаловажи протезата като „твърде крехка“ и арогантно обясни: „С тези патерици си вървиш добре“, демонстрирайки пълно пренебрежение към медицинските му нужди и унижавайки независимостта му. Чад разбра, че инцидентът не е заради пътуването, а за контрола на Линда и неговото унижение. На патерици той беше лишен от независимост и беше принуден да отмени пътуването. Когато по-късно Емили предложи слаба, изработена извинителна реплика, твърдейки, че майка й просто не искала да се чувства „изключена“, Чад реши да действа.
Чад изправи Линда пред фактите, а тя в своята самодоволна арогантност откровено призна: „Да, скрих я. Да, повредих я. И ще го направя пак, ако това означава, че дъщеря ми няма да плаче.“ С този доказателствен материал Чад веднага се обърна към адвокат и заведе дело за вандализъм и злонамерено повреждане на медицинско устройство. Линда първоначално се смееше на съдебните документи, но делото не беше отложено. В рамките на шест седмици решението беше окончателно: Линда беше осъдена да заплати пълната стойност на протезата плюс адвокатските разходи. Гледката на разпадането на самодоволството й при обявяването на присъдата беше изключително удовлетворяваща.
След като спечели делото, Чад се изнесе. Емили го конfrontира, обвинявайки го, че „е съсипал живота й“ и е взел пенсионните пари на майка й. Чад категорично отвърна, че Линда е съсипала собствения си живот чрез злонамерената си саботаж. Когато го попита защо не я е защитила или изобличила неправдата, Емили призна, че е мълчала от удобство – защото е било по-лесно, отколкото да се изправи срещу майка си. Чад осъзна, че мълчанието й означава избор на страна, като е позволило на и двамата да останат „в затвор“. Той прекрати връзката, знаейки, че „любов без уважение не е любов“. С новата, по-добра протеза Чад си възвърна живота и реши да стои изправен на собствените си условия.