На 63 години, Валъри Бъртинели разбуни духовете в социалните мрежи, споделяйки снимка по бански от 2014 г., придружена от силно послание за образа на тялото. В публикацията си тя отбелязва, че теглото ѝ от 68 килограма при ръст 163 см официално се води “наднормено”, но това не я спира да говори открито за самоприемането и реалните стандарти за красота.

Постът ѝ мигновено се превърна в символ на подкрепа и възхищение. Един от коментарите обобщи духа на публикацията с думите: „Прегръщай силата, не слабостта, когато остаряваме.“ Много последователи я поздравиха за смелостта и искреността – „Изумително!“, „Нямам думи!“, „Изглеждаш по-добре от повечето модели!“

Валъри сподели, че един ден просто е решила да прекъсне безкрайния кръг от опити да свали „същите онези десет килограма“. Прозрението дошло една сутрин, докато се качвала на кантара и осъзнала колко безсмислено е това постоянно съдене на себе си чрез цифри.

Тази нова перспектива променя всичко. Актрисата и звезда от Food Network започва да преосмисля собствената си стойност и да се освобождава от натиска да получава „одобрение“ чрез телесното си тегло. Смъртта на бившия ѝ съпруг, Еди Ван Хален, през октомври 2020 г., я тласка към още по-дълбоко преосмисляне на живота. В мемоара си „Enough Already: Learning to Love the Way I Am Today“ тя разказва откровено за този път.

Промяната ѝ не се изчерпва със зарязването на кантара – тя започва да живее с истинска наслада и пълноценно. Бъртинели защитава идеята за живот, в който стойността на човека не се измерва с килограми, а със смисъла, радостите и простичките красоти. Чрез честните си разкази тя поставя под въпрос дълбоко вкоренените обществени нагласи за външния вид.

Тя не се страхува да говори за болката от собственото си минало – за майка си, осъждана за външността си, и за собствените си преживявания на срам и критика от ранна възраст. Но историята ѝ е пропита с надежда и сила – тя учи, че истинската стойност не се крие в отражението в огледалото, а в начина, по който се отнасяме към себе си. Валъри е на път към себеобич и мекота, в който външният вид не е определящ.