Разказвачката Мередит, отдадена медицинска сестра, изпрати в последния ѝ път своята баба Касандра сред море от отчуждени и алчни роднини, пристигнали единствено с надеждата за тлъсто наследство. Касандра, жена със завидни възможности, но и със своенравен характер, винаги бе изповядвала веруюто, че успехът се кове самостоятелно – тя никога не раздаваше пари наготово, макар да подсигуряваше образованието на всички. През последните шест месеца от живота на Касандра, Мередит се пренесе при нея, за да бъде нейна опора, понасяйки цялата физическа и финансова тежест без никаква парична помощ от баба си. Този акт на искрена лоялност я открояваше рязко от останалата част от фамилията, които не спираха да подмятат хапливи забележки за кариерата ѝ на медицинска сестра и я гледаха с пренебрежение по време на четенето на завещанието.
Фамилията се събра в дома на Касандра, където адвокатът, г-н Джонсън, побърза да хвърли бомбата: никой нямаше да получи и стотинка. Алчните роднини избухнаха в яростно недоверие, наричайки покойната „стара вещица“. Напрежението ескалира, когато кучето на Касандра, Берта, излая, което провокира майката на Мередит и чичо Джак безсърдечно да предложат животното да бъде приспано, тъй като било старо и ненужно. Водена от обичта си към Берта и възмутена от семейната жестокост, Мередит обяви, че поема грижата за кучето. И това при условие, че договорът ѝ за наем забраняваше домашни любимци и щеше да ѝ коства повече разходи – на практика тя не наследи нищо друго, освен едно старо куче.
След като вбесените роднини бяха принудени от г-н Джонсън да напуснат къщата, Мередит отведе Берта в апартамента си. Скоро след това майка ѝ я връхлетя с обвинения, твърдейки, че Мередит тайно е прибрала всичко, и настоя за своя дял. Мередит бе категорична, че е получила само Берта, но майка ѝ отказа да повярва. По-късно, докато утешаваше кучето, Мередит забеляза гравиран адрес и числото 153 на каишката му, заедно с малко ключе, скрито в медальона. Тази следа я отведе право до сейф на гарата.
В сейфа Мередит откри папка с надпис „За Мередит“, съдържаща бележка от баба ѝ и официалното завещание. Думите на Касандра разкриваха последния ѝ завет: цялото богатство е обвързано с условието да се намери „човек с чисто сърце“, който да се погрижи за Берта, и тя е била сигурна, че този човек ще бъде именно Мередит. Преди девойката да осмисли шокиращата новина, че е единствена наследница, майка ѝ и чичо Джак – наели частен детектив да я следи – се появиха и поискаха документа. Г-н Джонсън пристигна в последния момент, алармиран от сензор при отварянето на сейфа, и потвърди, че всичко принадлежи на Мередит, тъй като тя е приела Берта от лоялност, а не от алчност.
Г-н Джонсън решително отхвърли претенциите на роднините, подчертавайки волята на Касандра парите ѝ да отидат у добър човек, който ще ги вложи в благородни дела. Мередит прие наследството, осъзнавайки истинските намерения на баба си, и сподели с адвоката, че планира да дари огромна част от сумата на болницата, в която работи. Този финален жест на самоотверженост доказа, че доверието на Касандра е било правилно насочено, подсигурявайки наследство, което гради доброта и вярност, вместо да подхранва чуждата ненаситна лакомия.