В спешното отделение на градската болница докараха мъж, целият в мръсотия, носещ тежка миризма на алкохол и влага. Лицето му беше посиняло, дишането – накъсано; ясно беше, че получава сърдечен удар. Дежурният хирург го изгледа с отвращение, върна се към телефона си и каза на охраната: „Пак са довлекли някакъв бездомник. Изхвърлете го навън.“ Болничното ръководство нямаше никакво намерение да си мръдне пръста за човек без социални осигуровки.
В този момент наблизо стоеше чистачката Ева с моп в ръка. Тя забеляза подутите вени на шията му и неестественото движение на гърдите. Тялото на мъжа се разтърси за последен път и дишането му напълно спря. Ева не се поколеба нито за секунда – захвърли мопа, грабна жълтия макетен нож от масата и разкъса мръсната му риза. Започна сърдечен масаж – силно, ритмично, броейки секундите наум.
Точно тогава в стаята нахлу главният лекар и щом видя какво прави Ева, избухна яростно: „Какво си мислиш, че правиш? Нямаш медицинско образование, веднага спри! Ако този човек умре, ще влезеш в затвора и ще съсипеш болницата!“ Докато я заплашваше с уволнение и полиция, Ева не спря нито за миг. Малко по-късно гърдите на мъжа леко се повдигнаха и той пое дълбок, разтърсващ дъх.
Всички наблюдаваха в пълен шок, когато мъжът на носилката бавно отвори очи. С пресипнал глас прошепна: „Не съм бездомник. Снощи ме нападнаха на улицата, пребиха ме, ограбиха ме и ме оставиха така.“ След кратка пауза добави: „Ще платя всички разходи. И на теб… благодаря ти. Ти ми спаси живота.“ Тишината в стаята се смеси със срама, изписан по лицето на главния лекар.
Малко по-късно се разбра, че този „бездомник“ всъщност е един от най-богатите бизнесмени в града. Ева продължи да работи като чистачка, но смелостта ѝ се превърна в легенда в цялата болница. Тя беше готова да загуби работата си, но постави човешкия живот над всичко – и доказа на всички, че съвестта струва повече от всяка диплома.