Когато крал Елина беше едва на шест години, той повика в двореца най-талантливите ковачи на страната и нареди върху главата на малкото момиче да бъде поставен тежък шлем от дърво и желязо. Това странно приспособление, с малки отвори само за очите и устата, беше заключено с железен катинар, а ключът кралят започна да носи на врата си.
След като единствената, която знаеше тайната — кралицата — почина няколко месеца по-късно, малката принцеса остана напълно сама зад своята мистериозна „клетка“. В двореца започнаха да се разпространяват ужасяващи слухове — проклятие, грозота, зловещи пророчества — а в тишината принцесата прекарваше нощите си, свирейки на пиано в празните зали, сякаш изразходваше собствения си живот в безмълвие.
С годините любопитни слуги и ковачи, опитващи се да надникнат под маската, бяха един по един прогонвани от двореца, а мистерията ставаше все по-дълбока. Стареещият крал твърдеше, че дъщеря му ще бъде освободена от шлема едва в деня на сватбата си, но нито един принц не се осмеляваше да се ожени за момиче, чието лице никога не беше виждал.
Докато един ден в страната пристигна беден принц на име Ричард, загубил титлата си. Въпреки всички обвинения около него — че е „ловец на тронове“ или луд — той реши да се ожени за мистериозната принцеса. И така, голямата сватба беше организирана в катедралата с участието на цялото кралство.
В деня на церемонията катедралата беше препълнена със стотици свещи и нетърпеливи благородници. Всички задържаха дъх, за да видят какво се крие под железната маска. Кралят водеше дъщеря си към олтара, облечена в бяла булчинска рокля, а дори свещеникът трепереше от вълнение.
След сватбените обети настъпи дългоочакваният момент. Старият крал с треперещи ръце извади ключа от врата си и го постави в ключалката. Последва тежко метално щракване и шлемът бавно се вдигна. В залата настъпи шокираща тишина — някои дори изпуснаха чашите си.
Под маската не се появи нито чудовище, нито белези, както всички очакваха. Напротив — Елина беше изключително красива. Златиста коса, гладка кожа и пронизващи очи, наподобяващи ангел. Но най-страшното не беше красотата ѝ, а изражението ѝ — напълно празно, студено и лишено от живот.
След години затвор в тъмнината, в очите ѝ не беше останала нито радост, нито емоция — сякаш душата ѝ беше изчезнала. Шокираният главен съветник се обърна към краля и попита: „Защо скрихте такава съвършена красота от света?“
Сълзи потекоха по лицето на стария крал, който падна на колене. „Поради красотата на майка ѝ избухнаха войни, извършваха се убийства… и аз просто исках да защитя дъщеря си от тази жестока съдба“, каза той.
В този момент принцеса Елина, която за първи път проговори пред всички, погледна баща си и каза: „Ти не скри моето лице… ти скри целия ми живот.“
Младата жена напусна катедралата, оставяйки зад себе си шокиран младоженец и разкаял се баща. Няколко дни по-късно тя се отказа от всички свои права в двореца и изчезна безследно, тръгвайки да живее свободно като обикновен човек в далечни земи.