Сутринта беше обвита в мъгла. Реката дишаше пара, а Джо, поклащайки се спокойно в лодката, слушаше ритмичното потракване на капките по борда. Риболовът обещаваше да бъде спокоен — докато водата внезапно не се взриви в голямо пръсване. От дълбините бавно се показа крокодил. Огромен, древен, с очи, в които не се криеше зло, а тревога.

Опитният рибар веднага разбра: такова поведение не е случайно. Крокодилът не нападаше, не ръмжеше. Той сякаш зоваеше. И, без да знае защо, Джо реши да последва този странен водач.

Звярът се движеше бавно, понякога потъвайки под мътната повърхност, а после отново се появяваше напред, сякаш проверяваше дали човекът не е изостанал. Джо гребеше след него все по-навътре, в заплетените мангрови канали, където въздухът стоеше гъст като дим, а клоните драскаха лодката, сякаш предупреждаваха: „Връщай се“.

След половин час те достигнаха до малка заливче, скрито от погледите. Там, сред повалени клони и разкъсани палатки, се виждаха останки от лагер. По пясъка лежеше дневник — намокрен, но оцелял. Джо го отвори и с изненада прочете последните редове: „Ако съм права, крокодилите използват нас като щит… но кой използва тях?“

Чарли — така Джо нарече наум своя необичаен спътник — внезапно повдигна глава и изсъска, гледайки към блатата. Рибарят разбра: пътят още не е свършил. Пробирайки се през тинята, той стигна до стар навес от тръстика. Там, вързана и изнемогнала, лежеше жена. Лицето ѝ беше покрито с кал, но по значката на якето той разпозна — това беше д-р Харис, биолог, изчезнала преди няколко седмици.

Джо бързо я освободи. Жената трудно поемаше дъх, но успя да прошепне:
— Те… крият контрабандата… в крокодилите… под кожата им…

Словата ѝ сякаш го изгориха. Всичко стана ясно: бракониерите превръщаха дивите животни в живи контейнери, причинявайки им страдание заради печалба.

Трескът на клони — хората се връщаха. Джо и д-р Харис не успяха да се скрият. Но преди престъпниците да ги забележат, водата оживя. От блатото се появиха десетки крокодили. Върховодител беше Чарли. Един се хвърли към най-близкия бракониер, лодката се обърна, а останалите, не вярвайки на очите си, се втурнаха да бягат.

Рибарят и учената използваха хаоса, за да се доберат до лодката и да съобщят за случилото се на полицията.

Разследването бързо потвърди ужасното: цяла мрежа от престъпници използвала животни за превоз на забранени вещества. Те бяха арестувани, а д-р Харис се върна към работата си, посвещавайки живота си на спасяването на тези, които не могат да се защитят.

Оттогава Джо често виждаше познатия силует във водата. Крокодилът бавно изплуваше от мъглата, сякаш проверяваше дали всичко е наред. Той вече не беше просто хищник. Той стана пазител на реката — напомняне, че дори най-дивото сърце може да бъде вярно и спасително.

Сега местните рибари, когато видят крокодил с особена отметка на мордата, не се страхуват. Казват: „Това е Чарли. Той не търси плячка. Той търси тези, които умеят да слушат реката.“