Работният ден беше приключил и на път за вкъщи се отбих в кварталния супермаркет, за да взема няколко неща за вечеря. Както обикновено, избрах пакет замразени зеленчуци – удобен и бърз вариант. Смес от грах, царевица и зелен фасул. Опаковката беше напълно запечатана, без никакви повреди, изглеждаше свежа и напълно нормална. Прибрах се, влязох в кухнята и, без да подозирам какво ме очаква, сложих тигана на котлона.
Докато отварях пакета и се канех да изсипя зеленчуците вътре, нещо в него привлече вниманието ми. Един къс се отличаваше от останалите – по-блед на цвят, по-груб и значително по-голям. Първата ми мисъл беше, че това е някакъв корен от фасул или твърдо стъбло, попаднало вътре по време на производството. Наведох се и се вгледах по-внимателно в съдържанието.
В момента, в който осъзнах, че това не е зеленчук, буквално замръзнах на място. С помощта на лъжица разрових сместа и тогава видях нещо, което приличаше на малки пръсти. Между ледените кристали постепенно се очерта и формата на глава. Това беше малка жаба – напълно замразена, втвърдена от студа. Очевидно бе попаднала случайно сред реколтата по време на събирането на полето и бе преминала през целия процес на шоково замразяване заедно със зеленчуците.
Отне ми време да преодолея първоначалния шок. Ако бях изсипала съдържанието директно в нагорещения тиган, без да погледна, преживяването щеше да бъде далеч по-ужасяващо. Жабата е била опакована заедно със зеленчуците и е престояла така седмици наред на рафта в магазина. След случилото се започнах да проучвам как протича индустриалното събиране и обработка на замразени храни и научих, че механичните машини понякога засмукват и малки животни, които се оказват в продукцията.
От този ден навиците ми в кухнята се промениха напълно. Дори когато купувам продукти от марки, на които имам пълно доверие, вече винаги преглеждам внимателно съдържанието, преди да го сложа в чиния или тиган. Научих по трудния начин, че дори перфектно изглеждаща, запечатана опаковка може да крие неочаквани изненади.