През март 2012 г. Ричард Норис претърпя най-сложната трансплантация на лице, извършена някога в Медицинския център на Университета на Мериленд – революционна 36-часова операция, която замени цялото му лице: от челюстта до езика, кожата и мускулите, като единствено очите и задната част на гърлото останаха непокътнати. Донор беше 21-годишният Джошуа Аверасано, който трагично загуби живота си в пътен инцидент. Тази изключителна операция се наложи след инцидент с пистолет през 1997 г., който остави Норис тежко обезобразен и го принуди години наред да живее в изолация.
Трансплантацията промени живота на Ричард по начини, които той никога не беше си представял. Поради обезобразяването си той преди това се криеше, пазаруваше само нощем и носеше хирургически маски, но след операцията възвърна увереността да се върне в обществото. През 2012 г. той сподели: „Хората ме гледаха странно заради обезобразяването ми. Сега могат да ме гледат с възхищение и изумление от трансформацията, която претърпях.“ Новото лице му позволи да се движи свободно, да изпитва човешка връзка отново и да бъде виждан не заради раните си, а заради човека, който наистина е.
Ричард постоянно изразява дълбока благодарност към хирургичния екип и, най-вече, към семейството на Джошуа. На благотворителен гала вечер той каза: „Благодаря ти, Джошуа. Винаги ще бъдем благодарни на теб и на семейството ти за този дар на живота.“ Неговите думи отразяват огромната щедрост и кураж на семейството на донора, чийто избор позволи на един човек да се прероди както физически, така и духовно.
Емоционалната тежест на трансплантацията изпъкна по време на първата среща на Ричард със сестрата на Джошуа, Ребека Аверасано, заснета за „60 Minutes Australia“. Когато тя попита дали може да докосне новото лице на Ричард, той веднага се съгласи. Когато ръката ѝ се спря на челото му, тя каза думите, които обобщават изключителната човешка история зад операцията: „Това е лицето, с което израснах.“
Пътят на Ричард Норис е доказателство за преобразяващата сила на медицинската иновация, щедростта на семействата донори и устойчивостта на човешкия дух. Неговата история надхвърля медицината – тя е за надежда, възраждане и дълбоки връзки, които могат да се появят след трагедия, напомняйки ни за смелостта, необходима както за да дадеш, така и за да приемеш дарa на живота.