Още от шестнадесетгодишна възраст майка ѝ Пенka принуждавала Кари да ѝ дава половината от всяка заплата, за да издържа по-малката си братовчедка Лили, чийто баща изоставил семейството. Въпреки че Кари работела на няколко места, отказала се от плановете си да учи в университет и дори не ѝ позволявали да използва собствените си пари за основни разходи като ремонт на автомобила, тя продължавала да плаща със стиснати зъби, докато най-накрая се изнесла от дома на двадесетгодишна възраст.
Години по-късно, непосредствено след погребението на Пенka, Лили подала на Кари стар кафяв куфар, който майка ѝ била оставила при нея с изричната инструкция да го предаде едва след смъртта си. Вътре имало счетоводни книги, стари пликове със заплати, банково извлечение за 18 240 долара и запечатано писмо.
Лили признала, че Пенka внасяла неизразходваните суми от принудителните вноски на Кари в спестовна сметка, която била прехвърлила на името на Лили, когато тя навършила осемнадесет години. Докато преглеждала счетоводните книги на покойната си майка, Кари открила записи, в които Пенka открито признавала, че е вземала парите без съгласието на дъщеря си. Сред бележките имало и признания, че Пенka прекрасно разбирала защо Кари има всички основания да изпитва огорчение.
В запечатания плик от куфара Кари намерила писмо, написано на ръка от майка ѝ. В него Пенka признаваше, че несправедливо е наричала Кари егоистична и е отнемала трудно спечелените ѝ пари под претекст, че я възпитава. Тя изразяваше дълбокото си съжаление, че е лишила дъщеря си от собствените ѝ доходи, и молеше останалите пари да не се превръщат в причина за раздор между двете братовчедки.
След това Лили предложила да върне на Кари цялата сума от 18 240 долара, до последния цент. Тя искала Кари най-сетне да получи пълна финансова независимост и свободата сама да взема решения за живота си.
След като приела парите от Лили, Кари се записала на вечерно обучение и кандидатствала за обещаваща позиция в нов град, където можела да започне живота си отначало.