Дженифър Анистън, известна с емблематичната си роля в „Приятели“ и участията си в популярни филми като „Семейство Милър“ и „Ужасни шефове“, е израснала с трудно детство, белязано от напрегнати отношения с майка ѝ, актрисата Нанси Дау.

Възпитанието на Дженифър е белязано от постоянна критика и емоционална травма, причинявана от майка ѝ.

Въпреки развода на родителите ѝ и напрежението в брака им, Дженифър избира да остане при майка си, която непрекъснато я упреква за предполагаеми физически „дефекти“ като носа, очите и качването на тегло по време на пубертета.

Непрекъснатите напомняния, че е „грозна“, сериозно засягат самочувствието и самооценката на Дженифър, създавайки разрив между физическото и психическото ѝ самовъзприятие и очакванията на майка ѝ.

Отношенията ѝ с баща ѝ не са силни, оставяйки Дженифър зависима от непредсказуемото поведение на майка ѝ. Когато Дженифър се противопоставя на критиките ѝ, бива посрещната със смях, засилвайки усещането, че трябва да приема критиката мълчаливо.

Освен това, Дженифър се сблъсква с предизвикателства поради дислексия — проблем, засягащ четенето, писането и правописа.

Сред тези трудности Дженифър започва да поставя под въпрос негативния образ, който майка ѝ е създала за нея. Първата ѝ работа в Холивуд, съчетана с корекция на носа, ѝ помага да възвърне увереността си.

Въпреки това майка ѝ остава неудовлетворена и публично я критикува, замърсявайки радостта на Дженифър по време на ерата „Приятели“.

В отговор на поведението на майка си, Дженифър взема решение да прекъсне контактите с нея, дори пропускайки сватбата си с Брад Пит. Петнадесет години минават без общуване, през които Дженифър търси терапия, за да се справи с последиците от трудното си детство.