След операция за намаляване на бюста седемдесетгодишната Мария се върна у дома с дъщеря си и влезе в спалня, от която бяха премахнати всички отразяващи повърхности. Три предмета – голямото огледало над скрина, огледалото в цял ръст на гардероба и малко винтидж огледало за гримиране – бяха свалени от стенните си крепежи и от местата им върху мебелите. Съпругът ѝ Иван разказа, че е получил обаждане от медицинския екип относно плътна тъканна маса, която била отстранена по време на операцията и изпратена в патологична лаборатория за изследване.
За да предотврати възможността Мария да види следоперативния си вид, преди да получи резултатите от изследването на тъканта, Иван прибра огледалата и извади от шкаф стар картонен кашон за обувки. В него имаше черно-бяла семейна снимка, на която покойната майка на Мария беше заедно с двете си малки дъщери след предишна медицинска процедура. Малко след като снимката беше извадена, сестрата на Мария, Елена, пристигна в дома, след като беше научила за предварителните резултати от операцията.
Мария помоли да ѝ върнат един-единствен стъклен предмет: малкото овално огледало за гримиране с тъмна метална рамка и повреден ъгъл, за да може да провери медицинските си превръзки. След това използва химикал и блокче хартия, за да запише графика на патологичното изследване и медицинските указания, които служителите на клиниката ѝ бяха предали по телефона. Винтидж снимката остана изложена в продължение на четири дни, докато домакинството продължаваше да функционира нормално в очакване на лабораторните резултати.
Следобед на четвъртия ден обаждане от клиниката потвърди, че изследваната тъканна проба е напълно доброкачествена. След като получи резултата, Иван върна огледалото в цял ръст и голямото огледало над скрина на определените им места на стената в спалнята.
След това Иван постави малкото овално огледало за гримиране обратно върху дървената повърхност на скрина. Мария постави черно-бялата семейна снимка изправена точно до огледалото с метална рамка.