Родителството безспорно е едно от най-изискващите начинания, но за Надя Сулейман, майка на 14 деца, предизвикателствата се увеличават експоненциално. Пътят ѝ като майка е завладял общественото въображение, предизвиквайки широк спектър от емоции – от възхищение до любопитство. Надя, често наричана “Октомом”, е получила това прозвище след раждането на първите в света оцелели осмици през януари 2009 г. Извънредната ѝ история я е издигнала в центъра на общественото внимание, а терминът “Октоплети на Сулейман” вече е част от популярната култура.

Надя Сулейман, родена като Надя Денис Дуд-Сулейман, е забременяла с осмиците си, както и с още шест други деца, чрез инвитро оплождане (IVF). Преди пристигането на осмиците, тя вече беше посрещнала шест деца в семейството си. Пътят ѝ към майчинството започва през 2001 г. с раждането на първия ѝ син, Илайджа. През следващата година тя посреща първата си дъщеря, Амира. Тя продължава да създава своето семейство чрез IVF процедури, добавяйки още два сина – Джошуа и Аидан, както и едно от братски близнаци – Калиса и Калеб.

През 2009 г. Сулейман взема важното решение да имплантира всички шест останали ембриона от предишните IVF процедури в утробата си. Това решение, въпреки вродените рискове, не е нещо необичайно за жени на нейната възраст, които обикновено преминават през имплантация на по-малко ембриони. В интервюта след раждането на осмиците, Сулейман открито споделя опита си като майка на толкова голямо семейство. Тя обяснява: “Сънят е лукс, нещо, с което съм свикнала да живея без.

Когато едно дете се събуди, всички изглеждат като да последват. Някои нощи едва успявам да се наспя, понякога спя само половин час. В по-добрите нощи може би имам късмет да поспя два часа без прекъсване. Най-дълго без сън съм била 72 часа. Това е невероятно трудно, но издържам, правейки всичко възможно да бъда майката, от която те имат нужда.”

Докато осмиците продължават да растат и да се развиват, бързото им развитие продължава да изненадва тези, които следят семейната им история. Надя никога не пропуска да хвали добродетелите на децата си, възхищавайки се от тяхната доброта и състрадателност. Тя ги описва като “някои от най-добрите, саможертвени и грижовни хора”, които е срещала. Животът ѝ като майка без съмнение е изключително труден, изпълнен с непрекъснати предизвикателства, но тя намира огромна гордост в растежа на децата си и в развитието на техните уникални личности.