Момиче държеше у дома огромен питон, но един ден той започна да се държи странно — спря да яде и се увиваше около талията ѝ. По-късно тя научи нещо ужасяващо за него.
             
      Момиче държеше у дома си огромен питон. Един ден любимецът ѝ започна да се държи странно: спря да се храни, все по-често се обвиваше около талията ѝ — и едва след това стопанката разбра нещо ужасяващо за своя любимец.
Питонът се казваше Сафран — заради златистите петна по гладката му кожа. Момичето го приюти преди три години и скоро змията се превърна почти в член на семейството. Роднините ѝ клатеха неодобрително глава: „Това е хищник, бъди внимателна.“ Но момичето се смееше: „Не се страхувайте, тя е ручна, добра. Сафран ме обожава и няма да ми навреди.“
С времето обаче поведението на питона започна да буди тревога.
Промените първоначално изглеждаха незначителни. Сафран спря да яде. През нощта излизаше от терариума и се протягаше по тялото на стопанката — глава на рамото, опашка до краката. Понякога нежно обвиваше талията ѝ и замръзваше, сякаш нещо пробва.

През деня змията избираше хладно място до леглото, където момичето ходеше босо. Лежеше с часове, едва движейки опашка, сякаш следеше как гърдите ѝ се повдигат и спускат.
Понякога Сафран се приближаваше към шията, спираше се под ключицата, докосвайки кожата с раздвоения си език. Момичето се шегуваше, че това е „целувка“. Но скоро започна да се събужда нощем от тежестта на гърдите си.
И една нощ се събуди от силно шипене — и разбра, че е време да покаже любимеца на ветеринар. Там тя научи страшната и неочаквана истина за змията.
Ветеринарят внимателно прегледа питона, го претегли и изслуша разказа за странните „прегръдки“ и отказа от храна.
— Вижте, — каза спокойно той, — това изобщо не е израз на привързаност. Когато големи питони спират да се хранят и се протягат по човешкото тяло, те… пробват плячка. Проверяват дали размерът е подходящ. А обвиванията — това са репетиции за задушаване. Вие имате възрастна, силна самка. Тя напълно може да блокира дишането. Случаите на нападение са редки, но възможни. Съветът ми е един: незабавно да изолирате змията, да преразгледате диетата ѝ и, най-добре, да я предадете на специалисти.

Тези думи пронизаха момичето със студ. Вечерта дълго седеше на леглото, наблюдавайки как Сафран плавно се плъзга по чаршафа. В един момент змията се извъртя на пръстен около краката ѝ — точно като на снимките, където питон обвива спящ човек. Само че този път момичето не спеше.
Тя внимателно вдигна Сафран, постави я в терариума, заключи капака и седна до него на пода.
На сутринта се обади в градския център за грижа за влечуги. През деня специалистите пристигнаха и прибраха питона — в просторен контейнер, там, където ще се грижат за нея и където най-накрая всичко беше безопасно за всички.