За Ханах, 33-годишна майка на близнаци, динамиката между сестрите беше като рискован акробатичен баланс на въже между двете ѝ сестри: Елиза – перфекционистката, чието ежедневие беше поредица от старателно курирани моменти за Instagram, и Минди – чувствителното „бебе на семейството“, за която топлотата беше по-важна от външния вид. Докато Минди беше постоянен източник на грижа и нежност, отношението на Елиза към Ханах рязко се влоши след раждането на близнаците. Подклаждана от крехко его, което жадуваше постоянно да бъде в центъра на вниманието, Елиза започна да гледа на племенниците си не като на семейство, а като на съперници за семейната слава. Тя маскираше гнева си с отровни комплименти и пасивно-агресивна критика към родителските методи на Ханах – напрежение, което достигна връхната си точка по време на четвъртия рожден ден на близнаците.
Празненството бе прекъснато от прибързаното появяване на Минди; косата ѝ беше разрошена, а колата – заради спукана гума, блокирана. Тя беше рискувала собствената си безопасност, за да предупреди Ханах за разговор, който беше подслушала между Елиза и обща приятелка. Елиза се хвалеше, че е подготвила подарък, който „накрая ще покаже кой заслужава да бъде любимецът“ – израз, който накара кръвта на Ханах да се стегне в жила. Огромната кутия, опакована безупречно в розово и златно, се извисяваше като троянски кон в хола. Интуицията на Минди беше проницателна: тя знаеше, че съдържанието на бляскавата опаковка не цели да празнува момичетата, а да разруши тяхната връзка.
Ханах се довери на предупреждението на Минди и отнесе подаръка в кухнята за „частна инспекция“. Вътре имаше само една, горещо желана плюшена играчка Labubu – точно тази, за която и двете близнаци бяха отчаяно мечтали – заедно с картичка с надпис: „За най-добрата и най-хубавата момиче.“ Жестокостта беше хирургически точна: Ели целеше да накара четиригодишните сестри да се състезават за признание, маркирайки едното дете като „по-специално“, докато другото оставаше със съкрушено сърце. Когато бе призована на отговор, Елиза хвърли маската на невинност и защити действията си с елитарна арогантност, което предизвика рядък изблик на гняв у обикновено спокойния им баща, който осъди поведението като непростимо.
Конфронтацията завърши с това, че Елиза избяга ядосана, но Ханах и съпругът ѝ Дейвид отказаха да позволят злобата ѝ да диктува спомените от този ден. Тази нощ, докато момичетата спяха, Дейвид се впусна на мисия из целия град, за да открие второ, идентично плюшено мече. До зори „оръжието“, поставено от Елиза, бе неутрализирано с втора трофейна играчка. На следващата вечер, когато близнаците отвориха кутията, те откриха две идентични играчки. Радостта им беше толкова неподправена, че веднага настояха да се обадят на „Тетка Елиза“, за да ѝ благодарят, че е „най-добрата тетка на всички времена“ – без да осъзнават, че по този начин неволно обърнаха ножа в нейния провален план.
Мълчанието от другата страна на линията, когато Елиза разбра, че психологическата ѝ игра е провалена, бе единственото удовлетворение, от което Ханах се нуждаеше. Тя осъзна, че макар да не можеш да избираш сестрите си, можеш да задаваш границите, които защитават невинността на собствените ти деца. Близнаците заспаха тази нощ, гушнати за играчките си, тяхната сестринска връзка по-силна от всякога, докато Ханах направи тихо обещание: повече няма да играе ролята на „изморен арбитър“. Оттук нататък всяка покана към Елиза ще бъде внимателно обмислена през призмата на защита, за да се гарантира, че никога повече подарък няма да се използва като инструмент за разделение.