Всички деца в семейство Пулан са наследили албинизма от своите родители – Ростори и Мани, които обикновено стоят в центъра на семейните снимки. Двамата съпрузи изградили голямо семейство, предавайки не само генетичната си особеност, но и силната любов помежду си. Историята им често привлича вниманието на обществото заради необичайното обстоятелство всички членове на семейството да споделят едно и също състояние.

На последните снимки, в задния ред, се виждат тримата синове – Шанкар (24), Рамкишан (19) и Виджай (25). До тях са и дъщерите – Дийпа (21) вляво и Пуджа (18) вдясно. Заедно те оформят сплотено и подкрепящо се семейство, което живее с албинизъм, но в същото време следва своите лични цели и мечти.

Най-големият син, Виджай, споделя и една своя лична амбиция – да спести достатъчно средства, за да се ожени за жена, която също има албинизъм. Мечтата му е свързана с желанието да почете идентичността си и да създаде живот с човек, който ще разбира и споделя неговия опит.

Историята на семейство Пулан се пренася и в най-младото поколение. Двегодишният Дхарамрадж – най-малкият албинос в семейството – символизира продължението на тяхното наследство. Присъствието му носи радост в дома и напомня за ценностите и традициите, които родителите предават на децата си.

Ростори и Мани, които сключват брак през 1983 г., са възпитали децата си с обич и подкрепа, учейки ги да приемат уникалните си белези с гордост. Тяхната история е доказателство за устойчивост, приемане и силата на семейните връзки – показвайки, че любовта и разбирането могат да процъфтяват независимо от физическите различия.