Шест месеца след като седемнадесетгодишната Елена останала прикована към инвалидна количка след автомобилна катастрофа, тя отишла на абитуриентския си бал, очаквайки да прекара вечерта сама до стената на физкултурния салон. Един от съучениците ѝ, на име Мартин, се приближил до нея и я поканил на танц. Той я повел към дансинга, като бутал инвалидната ѝ количка и я завъртал в ритъма на музиката.
След завършването на гимназията семейството на Елена се преместило, за да ѝ осигури достъп до допълнително медицинско лечение. Така двамата загубили връзка, докато Елена преминавала през години на операции и рехабилитация. В крайна сметка тя основала успешно архитектурно студио, специализирано в проектирането на достъпни обществени сгради.
Тридесет години по-късно Елена разляла кафето си в малко местно кафене близо до строителна площадка. Един работник в синьо работно облекло и престилка се притекъл да ѝ помогне. Когато го погледнала, тя разпознала Мартин.
При следващите си посещения в кафенето двамата започнали да разговарят. Мартин ѝ разказал, че след завършването на гимназията бил оставил собствените си планове на заден план, за да се грижи за болната си майка. Работил на няколко физически тежки работни места, докато травма на коляното не ограничила подвижността му и не разклатила финансовата му стабилност.
Разпознавайки практическите му познания за трудностите, с които се сблъскват хората с ограничена подвижност, Елена наела Мартин като платен консултант по един от проектите на архитектурното си студио — достъпен обществен център за спорт и отдих.
По време на работните срещи Мартин предложил ценни идеи и посочил недостатъци в архитектурните планове, свързани с достъпността. Например той обърнал внимание, че рампите към страничните входове били разположени твърде близо до зоните за доставки, което създавало затруднения за хората с увреждания.
Елена също така го насочила към медицински специалист, който да лекува травмата на коляното му. Благодарение на подходящото лечение и физиотерапията болката му намаляла, а подвижността му се подобрила.
В крайна сметка Мартин получил постоянна работа в новия обществен център, където започнал да обучава треньори и да се грижи за млади хора, възстановяващи се след травми.
Междувременно Елена и Мартин постепенно се сближили отново. Приятелството им прераснало в любов и двамата започнали нова глава от живота си заедно.